Читать «Отпусни му края» онлайн - страница 2

Боже мой! Устата й внезапно пресъхна, въпреки чистата водка. Девет и двадесет! Къде, за бога, бе отлетяло времето? Самолетът й трябваше да излети след по-малко от десет минути и ако дяволски бързо не закараше задника си на изход 14, единственото летящо нещо щеше да бъде багажът й, изхвърлен от самолета.

Бързо гаврътна питието си и се изхлузи от стола, като междувременно успя да закачи и скъса чорапогащника си. По дяволите, изруга тихичко, докато наблюдаваше как бримката по чисто новия й черен чифт разплита пътя си до глезена й, и осъзна, че всъщност се чувства леко подпийнала. В действителност, за да бъдем честни, тя беше повече от подпийнала — беше си напълно пияна. Франки простена. Защо винаги успяваше да пропусне замаяната приятно развеселена фаза и веднага преминаваше към залитането и пълната неадекватност?

Опита да се отрезви с няколко дълбоки вдишвания. Водката трябваше да помогне за заличаването на ужасната поредица от събития през миналата седмица, но не и да унищожи напълно остатъка от тази. Поемайки дълбоко въздух, Франки коленичи и започна да опипва крещящо шарения, пропит с бира килим, за да събере разпиляната купчина ръчен багаж, която някак бе достигнала гигантски размери. Какво има в ръчния багаж, което го кара да се размножава така обезпокоително бързо? Тя беше започнала с покупката на един предмет, но въпреки всички добри намерения след няколко часа размотаване на четвърти терминал нейната грижливо подредена компактна раница бе удвоила размера си и беше дала живот на две претъпкани найлонови торби, заплашително разтеглени от тежестта на няколко лъскави списания, кутийка чипс, два пакета сладкиши, уокмен, надуваема възглавница и парфюм за петдесет лири, който тя беше платила с кредитната си карта в отчаян опит да се ободри. Не успя. Това означаваше, че вече може да се депресира завинаги.

Гримасничеща, докато дръжките на торбите остро се впиваха в пръстите й, Франки стана и се заклатушка към изхода, като се мъчеше да задържи всичко. Напразно — преди да измине повече от стотина метра, опънатите като струна дръжки на един от пликовете подадоха, съдържанието му се разпръсна по целия под, а кутията с чипс се изстреля като ракета през салона за заминаващи и се заклещи под редица пластмасови столове. Франки ядно простена. Това беше абсурдно. С тази скорост тя никога нямаше да стигне до изхода навреме за полета си.