Читать «Френски акцент» онлайн - страница 225

Беше само на хвърлей от мен и ми се струваше, че аха, и ще скочи и ще ми се нахвърли с нечовешка чудовищна сила. Насочих пистолета, но не успях да махна предпазителя. Опитвах и опитвах, ала заради счупения лакът и разтегнатите сухожилия ръката не ми се подчиняваше и не се сгъваше.

Не можех и да се изправя. Все се хлъзгах и падах. Той ме чу и допълзя още по-близо, а аз се метнах назад и се плъзнах, сетне се опитах да се претърколя. Мъжът изпъшка, после се наведе и зарови точно като децата лице в снега, за да попритъпи болката от раните, предизвикани от химикала по кожата. Зарови из снега, взе да го трупа по главата си и да го слага с шепи по шията си. Пресегна се с космата ръка към мен, не му разбирах френския, но ми се стори, че ме моли да му помогна.

Плачеше. Нали беше без риза, трепереше от студа. Ноктите му бяха мръсни и напукани, той беше с работни ботуши и дочени панталони, вероятно ги бе взел от някой моряк на кораба. Гърчеше се и пищеше, чак ми домъчня за него. Но не смеех да се доближа.

Ръката ми започна да отича. Толкова ме болеше, че така и не съм чула кога се е приближила колата. Луси хукна през снега, няколко пъти залитна и насмалко да падне, както махаше предпазителя на пистолета „Глок“, който толкова обичаше — свлече се на колене на две крачки от мъжа и зае позиция за стрелба. Насочи цевта от неръждаема стомана право към главата му.

— Луси, недей! — казах й и се замъчих да се изправя на колене.

Тя едвам си поемаше дъх, всеки момент щеше да натисне спусъка.

— Ах ти, копелдак такъв — извика младата жена. — Мръсник! Говедо! — изкрещя му, докато той продължаваше да стене и да търка очите си със сняг.

— Недей, Луси — извиках, когато племенницата ми стисна още по-силно с две ръце насочения пистолет и се прицели.

— Ще те отърва от мъките ти, кретен с кретен!

Запълзях към нея точно когато се чуха гласове и затварящи се автомобилни врати.

— Луси! — извиках пак. — Недей! За бога, не го прави!

Тя не ме чуваше, сякаш бе оглушала за всичко наоколо. Пребиваваше в някакъв си свой изпълнен с омраза и гняв свят. Преглътна, а мъжът продължи да се гърчи, долепил длани до очите си.

— Не мърдай! — изкрещя му тя.

— Луси, остави оръжието! — примолих й се и припълзях още по-близо към нея.

Мъжът обаче не можеше да се спре и младата жена като че ли трепна за миг.

— Луси, не бива да го правиш! — простенах аз. — Много те моля! Остави оръжието.

Тя обаче не искаше и да чуе. Не ми отговори, дори не ме погледна. Забелязах около себе си хора в тъмни бойни униформи, насочили картечници и пистолети.

— Остави оръжието, Луси — чух гласа на Марино.

Тя пак не се помръдна. Пистолетът трепереше в ръцете й. А убиецът, представящ се като Върколака, продължаваше да стене и да се задъхва. Беше на педя-две от краката на Луси, аз също бях само на крачка от нея.