Читать «Манастирът на призраците» онлайн - страница 5

Когато най-сетне успя да закрепи капака, Тао Ган и старшият брат бяха вече до него. Докато му помагаше да запъне ръждясалото резе, дребничкият монах притеснено прошепна:

— Негово превъзходителство трябваше да остави това на мен!

Съдията не отговори, но когато жените и монасите отминаха, попита:

— Какво има в крилото отсреща?

— Там е складът, ваше превъзходителство. Сега би било добре, ако…

— Преди миг един от прозорците там се отвори — прекъсна го съдията, — но някой много бързо го затвори.

— Един от прозорците ли? — учудено повтори монахът. — Негово превъзходителство вероятно греши. Складът няма прозорци от тази страна. Стената точно срещу нас е абсолютно плътна. Ако негово превъзходителство желае да ме последва… Ето и неговите покои.

Глава II

Съдията Ди се опитва да открие призрачния прозорец. Един младши монах разказва история за духове.

Съдията мълчаливо го последва. Главата го болеше, очите му сълзяха — очевидно здравата бе настинал и усещаше, че го тресе. Дали пък странната сцена, мярнала се за миг през дъждовната завеса, не бе просто халюцинация? Погледна към помощника си: той като че не бе забелязал нищо особено.

— Иди да се преоблечеш, Тао Ган — нареди му той, — и се върни веднага.

Дребният монах се поклони доземи и излезе с Тао Ган.

В просторното преддверие Първата съпруга нареждаше на прислужничките кои сандъци да отворят, докато Втората и Третата надзираваха монасите, които пълнеха с въглища бронзовите мангали. Съдията Ди ги погледна мимоходом и влезе в спалнята. В голямата стая се виждаха само няколко масивни старомодни мебели и въпреки плътно спуснатите завеси се чуваше как отвън вилнее бурята. До стената в дъното имаше легло с внушителни размери, закрито с тежки завеси от старинен брокат, окачени на абаносов балдахин с дърворезба, който почти опираше в гредите на тавана. Подът бе покрит с избелял кафяв килим и като цяло стаята не бе много приветлива, но съдията си каза, че щом се запалят свещите и мангалите, ще стане що-годе поносимо.

Дръпна завесите на леглото. Беше достатъчно широко, за да може той да се настани удобно със съпругите си. В Ямън трите жени никога не спяха заедно. Всяка имаше собствена стая и той посещаваше избраничката за вечерта, ако не я бе повикал при себе си. Като верен последовател на Конфуций смяташе, че такова уреждане на брачния въпрос е най-благопристойно. Много мъже имаха навика да спят в едно легло с всичките си жени, но Ди намираше това за неправилно, тъй като накърнява самоуважението на съпругите и не спомага за доброто разбирателство, което би трябвало да цари в дома. Но на път човек не винаги може да спазва принципите си.