Читать «Смъртоносна жега» онлайн - страница 230

Малко след единайсет Ричър стоеше в края на паркинга. Видя как фордът бавно се задава на юг през маранята. Отзад се люшкаха фалшивите антени.

— Хей, хлапе — подвикна той. — Ела да видиш.

Ели застана до него и засенчи очите си с длан. Големият автомобил намали скоростта, зави и спря точно пред тях. Зад волана седеше Алис. Кармен беше до нея. Изглеждаше бледа и някак безцветна, но се усмихваше с разширени от радост очи. Още преди колата да спре напълно, тя отвори вратата, изскочи навън и тичешком заобиколи отпред, а Ели се втурна в прегръдката й. Двете се завъртяха в кръг под яркото слънце. Пищяха, плачеха и се смееха едновременно. Ричър ги погледа, после отстъпи назад и клекна до колата. Не искаше да се меси. Предполагаше, че в такива моменти е най-добре да оставиш хората насаме. Алис разбра какво си мисли, свали страничното стъкло и го потупа по рамото.

— Наред ли е всичко? — попита той.

— За нас, да — каза тя. — Но ченгетата има да пишат до припадък. Струпаха им се над петдесет убийства в седем различни щата, включително тукашните истории отпреди дванайсет години и смъртта на Юджин, Слуп и Уокър. Ще арестуват Ръсти. Но според мен може да й се размине с оглед на обстоятелствата.

— Нещо около мен?

— Снощи задаваха доста въпроси. Казах им, че сама съм свършила всичко.

— Защо?

Тя се усмихна.

— Защото съм адвокат. Казах, че е било самозащита и те го приеха без колебание. Колата е моя, пистолетът също. Ти нямаше да се отървеш толкова лесно.

— Значи всички пак сме свободни хора.

— Да, особено Кармен.

Ричър погледна нагоре. Кармен подпираше Ели на бедрото си и притискаше лице в шията й, сякаш не би могла да живее без нежния аромат на детска кожа. Крачеше в кръг, без да гледа къде стъпва. После вдигна глава, присви очи срещу слънцето и се усмихна с тъй безпределна радост, че и сам Ричър не можа да сдържи усмивката си.

— Има ли някакви планове? — попита той.

— Ще се настани в Пейкъс — отвърна Алис. — Трябва да се разровим из делата на Слуп. Все някъде ще открием пари. Иска да наеме къщичка като моята. Да работи на половин ден. Може би дори да кандидатства право.

— Каза ли й за „Червената къща“?

— Да. Смя се от все сърце. Казах й, че сигурно всичко е изгоряло до основи, а тя щеше да се скъса от смях. Олекна ми.

Сега Ели водеше майка си за ръка около паркинга, проверяваше кои дървета е разпознала и говореше като картечница. Бяха прекрасна двойка. Ели подскачаше от жизненост, а Кармен изглеждаше безметежна, лъчезарна и много красива. Ричър стана и се подпря на колата.

— Искаш ли да обядваме?

— Къде?

— Завързах връзки с една закусвалня. Сигурно им се намират зеленчуци.

— Може и рибна салата.

Ричър влезе и набра номера. Поръча три сандвича и обеща още двайсет долара бакшиш. Когато излезе, Ели и Кармен го търсеха.

— Скоро ще ходя в ново училище — похвали се Ели. — Като теб.

— Ще се справиш отлично — каза той. — Ти си голяма умница.