Читать «Брокерът» онлайн - страница 8

Теди: „Бях направо потресен, че все пак спечели в един щат, макар и само със седемнайсет гласа преднина.“

Морган: „Не можеш да откриеш нито един терорист, дори ако е платил да отпечатат адреса му на рекламни билбордове.“

Теди: „Приятен риболов. Сигурен съм, че и пъстървите ще ти кълват толкова, колкото избирателите.“

Морган: „Защо просто не пукна, както ми обещаваха всички?“

Теди: „Президентите идват и си отиват, но аз винаги ще бъда тук.“

Морган: „Всъщност само Криц настояваше да те задържа. На него трябва да благодариш, че не остана без работа. Аз се канех да те изритам още на втората седмица, след като положих клетва.“

— Някой иска ли кафе? — предложи на глас Криц.

— Не — отвърна Теди.

След този отговор Хоби и Приди също отказаха. А тъй като ЦРУ не искаше кафе, президентът Морган се почувства задължен да поиска.

— Да, черно, с две бучки захар.

Криц кимна на секретарката, която чакаше до полуотворената врата. После отново се обърна към останалите и заяви:

— Не разполагаме с много време.

— Дойдох да поговорим за Джоуел Бакман — побърза да каже Теди.

— Да, затова дойде наистина — рече президентът.

— Както знаете — продължи Теди, като почти не му обърна внимание, — мистър Бакман влезе в затвора, без да каже и дума. Но продължава да крие някои тайни, които, честно казано, са заплаха за националната сигурност.

— Не можете да го убиете — възрази Криц.

— Нямаме право да елиминираме американски граждани, мистър Криц. Законът ни го забранява. Предпочитаме някой друг да го направи вместо нас.

— Не ви разбирам — обади се президентът.

— Ето какъв е планът. Ако помилвате мистър Бакман и ако той приеме това помилване, ще го изведем от страната за броени часове. Той ще трябва да се съгласи да прекара остатъка от живота си в анонимност. Не би трябвало да има нищо против, защото доста хора искат главата му и той много добре го знае. Ще го прехвърлим в друга държава, най-вероятно някъде в Европа, където ще ни бъде по-лесно да го наблюдаваме. Ще му дадем нова самоличност. Ще заживее като свободен човек и с времето хората ще забравят за Джоуел Бакман.

— Но това не е краят на приказката — предположи Криц.

— Не. Ще почакаме, може би година или повече, после ще пуснем слуха за него на подходящите места. Оттам ще открият мистър Бакман и ще го убият, а когато това стане, много от нашите въпроси ще получат своя отговор.

Настъпи дълга пауза, през която Теди погледна първо към Криц, а после към президента. Когато се увери, че и двамата са напълно объркани, той продължи:

— Планът ни всъщност е много прост, господа. Да видим кой ще го убие.

— Значи ще гледате как го убиват? — попита Криц.

— Много внимателно.

— Кой би искал да го направи? — попита президентът.

Теди отново сключи пръстите на бледите си ръце и се отдръпна леко назад в инвалидната количка, после погледна събеседниците си отвисоко, сякаш беше строг учител и изнасяше лекция на третокласници.

— Може би руснаците или китайците, а може би израелците. Нищо чудно да има и други.