Читать «Брокерът» онлайн - страница 12

— Нямаме време за по-подробно обяснение — прекъсна го мистър Сайзмор. — Сделката трябва да бъде сключена веднага, мистър Бакман. За съжаление не разполагате с никакво време, за да обмислите условията. Налага се бързо решение. Да или не. Искате ли да останете тук, или предпочитате да живеете под чуждо име на другия край на света?

— Къде точно?

— Все още не знаем, но ще го измислим.

— Ще бъда ли в безопасност?

— Само вие можете да отговорите на този въпрос, мистър Бакман.

Брокерът обмисли този отговор и започна да трепери още по-силно.

— Кога трябва да тръгна? — попита бавно.

Гласът му започваше да си възвръща силата, но отново го заплашваше яростен пристъп на кашлица.

— Веднага — отвърна мистър Сайзмор.

Беше поел водещата роля в тази среща, а на директора на затвора и представителите на ФБР и Министерството на правосъдието беше оставена ролята на обикновени зрители.

— Тоест още тази вечер?

— Дори няма да се връщате в килията си.

— Жалко — каза Бакман и събеседниците му неволно се усмихнаха.

— Пред вратата на килията ви чака един надзирател — обясни директорът. — Ще вземе каквото поискате оттам, за да ви го донесат.

— Пред вратата на килията ми винаги има надзирател — сопна се Бакман. — Ако точно в момента е онзи неприятен гърчав садист Слоун, кажете му да вземе бръснарските ми ножчета и да си пререже вените.

Четиримата мъже в стаята преглътнаха с усилие и зачакаха думите сами да напуснат помещението през вентилационната шахта. Вместо това те сякаш прерязаха задимения въздух и няколко пъти отекнаха в стените.

Мистър Сайзмор се прокашля, намести се на стола и каза:

— В Овалния кабинет очакват решението ви, мистър Бакман. Приемате ли сделката?

— Президентът ме чака лично, нали?

— Може и така да се каже.

— Той ми го дължи. Все пак аз го вкарах там.

— Това не е най-подходящият момент да обсъждаме подобни теми, мистър Бакман — каза меко Сайзмор.

— Ще ми върне ли услугата?

— Не съм наясно с мислите на президента.

— Наистина ли смятате, че той е в състояние да извършва мисловна дейност?

— Нека просто да му се обадим и да му кажем, че отговорът ви е „не“.

— Почакайте.

Бакман допи водата в бутилката и поиска още една. После избърса устата си с ръкав и попита:

— Това е нещо като програма за защита на свидетелите, нали така?

— Не е официална държавна програма, мистър Бакман. Но от време на време се оказва наложително да скрием някои хора.

— Колко често ви се случва да загубите някого от тях?

— Не много често.

— Не много често ли? Значи няма гаранция, че ще бъда в безопасност?

— Никога няма гаранция. Но имате добри шансове.

Бакман отново се обърна към директора.

— Колко години ми остават тук, Лестър?

Лестър подскочи, когато отново го включиха в разговора по този начин. Никой никога не го наричаше с първото му име, защото го мразеше и избягваше да го използва. На табелката на бюрото му пишеше „Л. Хауард Кас“.

— Четиринайсет години — отвърна рязко. — И можеш да ме наричаш „господин директоре“ или „мистър Кас“.

— Мистър Кас си у вас — каза Бакман. — Не вярвам тук да изкарам повече от три години. Лошата храна, измръзването и липсата на медицински грижи ще ме довършат. Да ви кажа, момчета, нашият Лестър хич не глези затворниците.