Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 57

Акулата се поизвърна настрана, за да налапа по-удобно краката му. Едновременно с нея пристигна и Червенобрадия с лодката. Той храсна с все сила надебелената дръжка на греблото дълбоко в гърлото й. Задави я. Хищницата побесня. Едва ли не го катурна, изтръгна веслото от ръцете му и потъна в дълбините.

След този щастлив обрат дързостта на Боби се върна начаса̀. Върна се и притъпеният от акулската атака страх от полицая. Пак заплува към острова, за да използува смута на неочаквания си спасител, който отново се бе превърнал в безпощаден преследвач.

Червенобрадия продължи напразните си опити да го догони с едно весло. На прибоя той не можа да се справи с придошлата вълна, която подхвърли нагоре лодката и я преобърна. Детективът изплува тозчас, оправи я, прехвърли се вътре, но вълната беше отвлякла и второто му весло, беше го обрекла на бездействие.

Боби изпълзя на пясъка и погледна назад. От кораба на капитан Шери пускаха втора лодка в помощ на обезвредения детектив, а от другата страна капитан Дик Честния бързаше да залови моториста си. Пред тая двойна заплаха Боби хукна по плажа. На петстотин-шестстотин метра на юг някакъв островитянин избутваше кануто си във водата. Задъхан от тичане, беглецът го достигна и се залови за кануто, което под двойните им усилия скоро достигна лагуната. Лодкарят скочи вътре, прехвърли се до него и Боби.

— Какво искаш? — запита туземецът на развален английски.

— Да избягам от корабите!

— Добре! Маопо ще им покаже какво умее!

Той опъна платното, което представляваше рогозка от панданусови листа, и вятърът ги повлече към открития океан. Чак сега Боби успя да разгледа спасителя си — двадесетгодишен бронзов здравеняк — и кануто му — еднодръвка, подпряна за устойчивост на дървен плавец-катамаран.

— А сега къде? — запита момчето.

— На съседния атол. Маопо ще вади бисерни миди. Там има още. А на нашия остров се свършиха.

— Нали е опасно?

— Опасно е! Бащата на Маопо умря от кръвоизлив. Дядо му също. И Маопо ще умре от кръвоизлив. Но трябва. Маопо има жена и деца. Не стигат само кокосовите палми.

До вечерта двамата станаха искрени приятели. Добродушният полинезиец дори реши да пожертвува бисеролова, за да отведе пасажера си до някое по-голямо пристанище.

А кануто, подобно на канутата, върху които дедите му бяха прекосили в своите странствувания цяла Океания, тласкано от неуморния пасат, се носеше по вълните, оставило отдавна назад и атола, и двете шхуни, и детектива. Наоколо плуваха глутници акули, понякога преминаваше стадо делфини, профучаваха над главите им орляци летящи риби и калмарчета, стрелваше се риба меч. Хранеха се с кокосови орехи и уловена с въдица риба, като използуваха за стръв летящите калмарчета, които се блъскаха в платното им.