Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 54

— Манта! — махна пренебрежително с ръка черният меланезиец. — Скача, гърми. Прави каи-каи. Оглушава рибата.

През час, през два неволният мореплавател откриваше нещо ново, нещо интересно и невиждано — ту риба меч, ту глутница риби платноходи с високи, гръбни перки, ту стадо морски костенурки, ту увиснал неподвижно в нажеженото небе албатрос.

По едно време той погледна през десния борд. И извика:

— Кит! Кит!

Както държеше с крака щурвала, а с ръце дялкаше въдица от черупка на костенурка, Тангихиа сви устни:

— Я си спомни каква е опашката на китовете и делфините — хоризонтална или…

— Тази е отвесна…

— Значи, не е кит! — отсече полинезиецът. — А риба. Само името й китско. Китова акула.

— Акула! — настръхна Боби. — Може да те лапне цял!

— Тя не яде хора. Само рачета и дребна риба.

Боби смънка:

— Ама да не мислиш, че съм се уплашил!

Така, в безброй срещи с обитателите на океана, в разговори за техните привички измина и вторият ден, и третият…

Привечер Тангихиа посочи в далечината някакъв дим.

— Фонуа Фооу, Соколовият остров! Вулкан! Почти до водната повърхност. От време на време изригва пепел. Натрупва го върху кратера си и островът се подава над водата. Но вълните го разрушават и той изчезва до ново изригване.

На другата заран корабът спря пред нисък коралов остров, обрасъл с кокосови палми, банани, батати, царевица и дини.

Капитан Дик скочи в лодката да отиде на брега. Черният Какобау хвана веслата. Загреба с мускулести ръце.

Щом се върнаха, Боби веднага запита:

— Къде сме, капитане?

— Остров Тонгатабу. Британски протекторат.

— Туй пък какво значи?

— Уж независим, а то зависим. — И сам се изсмя на остроумието си. — Но дълго е пазил свободата си. От Нова Гвинея до Великденския остров по цяла Океания има само колонии. Единствени островчетата Тонга имат собствена държава. Цялата земя принадлежи на кралското семейство. Има две забележителности. Едната е кралицата Салоте, чиито прадеди от хиляда години са вождове. Династията й е по-стара от всички европейски династии. Другата е костенурката Туи Малила, което значи костенурка-крал. Още Джеймс Кук преди триста години я подарил на тогавашния вожд, прадядото на кралица Салоте. Оттогава Туи Малила живее в двореца, обкръжена с уважението и почитта на тонганците.

— Нека сляза на брега! — помоли се Боби. — Да я видя!

Капитанът прихна да се смее:

— Няма го майстора, момче! Да те пусна, че да те гоня после! Тъй не сме се пазарили. Ще те сваля само в Нова Гвинея.

— Кога ще стигнем там?

— Когато стигнем! А сега марш в машинното! И палѝ!

Малкият моторист се озърна безпомощно изпълни заповедта.

След няколко дни корабът пусна котва на петстотин метра от малък коралов атол. Океанът беше притихнал съвсем. Откъм кръгозора прииждаха закръглени дълги вълни, които неусетно източваха разпенени върхове и се разбиваха като брилянтени гейзери върху залетите от прилива рифове. Зад белия насип на прибоя искреше с изумрудената си прозрачност външната лагуна, зад която белотата на кораловия плаж режеше до болка очите. Кокосовите палми люлееха кичестите си корени като втори зелен атол над белия пръстен на острова. През причудливо извитите им от пасата стволове, зад колибите от палмови листа се виждаше езерно тихата повърхност на вътрешната лагуна.