Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 44

Обезумял от уплаха, Боби рипна във водата и заплува към брега. Ето, доближи го! Оставаха още десетина метра, не повече! В този миг зърна до себе си някакво животно. Акула! Не! Не беше акула. Повече приличаше на тюлен. Значи, морски леопард! А морският леопард е хищник! И в следния миг ще го нападне, ще го разкъса!

Момчето размаха лудо ръце, достигна скалата, вкопчи в нея пръсти, разрани ги до кръв в полепналите морски жълъди. Но успя да се измъкне невредимо. А звярът продължаваше да се гмурка в бистрата дълбочина с плавни извивки. Отвъд островчето с крокодилите лодката на Червенобрадия догонваше празната моторница. Боби беше уверен, че щом открие измамата, детективът ще излезе на брега, за да го подгони отново. Затова не остана да си почине, а забърза нагоре, излезе на крайбрежното плато. До самия му край минаваше асфалтено шосе и на него беше спрял луксозен автобус.

Шофьорът, млад мургав мъж, го изгледа любопитно.

— Ами ти откъде изникна?

— От морето. Не си ли личи?

Шофьорът се усмихна. Как да не личи? От дрехите му шуртяха още ручейчета вода.

— А защо с дрехите?

— Защото… Защото…

Да излъже ли? Нещо в очите на младия мъж го предразполагаше към искреност.

— Избягах от кораба.

— Аха! — вдигна вежди шофьорът. — Юнгата направил беля.

— Не! Не съм юнга. Гони ме един полицай.

— Значи, още по-лошо!

— Не е толкова лошо — възпротиви се момчето.

И повече не се стърпя, разказа историята си. Стигна и до островчето с крокодилите.

Шофьорът се разсмя неудържимо:

— Това е туатара. Съвсем безобидна животинка. Яде насекоми, червеи и миди. Живее в една дупка с буревестника. Старците казват, че е безсмъртна, а учените — че живее петстотин години. На големите острови ги няма вече. Изядоха ги свинете.

— Ами морският леопард? — пресече го Боби, недоволен, че опасното му приключение се бе превърнало в безобидно къпане.

— Това ли, дето танцува във водата? То е морски лъв, не леопард! Името му е страшно, но той самият не е. Само гласът му е лъвски.

Вторият отговор съвсем смаза самочувствието на момчето, което все смяташе, че се е отървало от смъртна заплаха. Изглежда, че и от зоологията има някаква полза. Поне да не се излагаш на присмех като сега. От всичко на света Боби мразеше най-много присмеха. Когато се присмиват на него, то се знае…

В тоя миг Боби видя Червенобрадия, който се изкачваше задъхан към шосето.

— Скрийте ме! — примоли се Боби.

Без колебание шофьорът му отвори багажника. Момчето се свря вътре. Главата му още кънтеше от хлопването на капака, когато дочу въпроса на врага си:

— Да е минало оттук едно момче на дванадесет години, но по-едро, изглежда на петнадесетгодишен момък?

— Не! Никой не е пресичал шосето — ни момче, ни момиче!

Това беше напълно вярно. Боби още не бе пресякъл пътя.

След няколко минути капакът се отвори. Шофьорът се усмихна.