Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 28

Той вдигна очи да ме погледне. В тях нямаше ни злоба, ни укор — може би само някакво неясно, детинско учудване, въпрос, още неполучил отговор, както куче, което не може да проумее защо са го били.

— Туй е то! — разпери той ръце. — Булката ме заряза, избяга при баща си. От Котел беше. А аз — що да сторя? Сам не знам как се пропих. Другите почват да пият по малко. А аз наведнъж. Още същата вечер, когато избяга жената, се натрясках. И сега съм пияница, посмешището на града…

Той пак се обърна към съседната маса:

— Паскале, нали съм най-голямото пиянище в града? Кажи де?

— Ама другарят не вярва ли? — отвърна сериозно Паскал.

Кръчмата гръмна от смехове. Засмя се виновно-глуповато и моят познайник. Но в крайчеца на окото му аз видях издайническата сълза, може би подобна на ония сълзи, които той мислеше, че е видял в очите на тюлена…