Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 26

Още под водата ловецът наниза плячката си върху стрелата на Петьо и така излезе на повърхността.

Тримата приятели стояха слисани. Най-много беше учуден, то се знае, Петьо. Никой не смееше да погледне другия в очите: единият, че ги бе излъгал, другите двама — че се бяха усъмнили.

— Хайде, бързо! — подкани ги Генчо.

Чак когато успя да измъкне лодката от подводните скали, той вдигна очи. Петьо седеше на среща му, без да сваля от него поглед, изпълнен със срам и благодарност, а може би и с някакво неосъзнато съжаление за станалото и с мълчалива молба за прошка.

Вълните продължаваха да нарастват.

Тюленова сълза

Можете да го видите всяка вечер в кръчмата до кея. Дребен, съсухрен, с износени дочени дрехи и изпито лице, от което поглеждат боязливо две безцветни, примирени очи. Не знам как се казва. Понякога си мисля — дали има име?

Научих историята му случайно. Изморен и жаден, привечер се прибирах от малкото заливче под скалите, където с маска и шнорхел бях гледал играта на кефалите. Рекох да изпия една лимонада и влязох. Всички маси бяха заети. Единствен той седеше сам на масата с шишенце в ръка. Попитах мога ли да седна и придърпах стола. И както отпивах от лимонадата си, ей тъй, колкото да не мълчим, подметнах:

— Рибар ли сте?

Той ме изгледа с кротките си очи:

— Бях…

— А сега?

— Премитам градината сутрин, преди да сте се събудили.

Замълчах неловко. Тогава пък той запита:

— А вие? Харпунджия ли сте? Гледам маска, шнорхел. Пък без харпун…

— Не ловя риба. Само плувам и гледам. Толкова е интересно. Все нещо ново…

Той отпи ракията си.

— Може… Не съм поглеждал… Не ща повече да видя морето!

— Защо сте го намразили толкова?

Той махна с ръка:

— О, тя е много дълга…

— Аз пък имам време. И обичам да слушам за морето.

Старецът пак отпи от ракията. Избърса уста с длан:

— Много отдавна беше то. Може да е било преди двайсет години. На мен ми изглеждат хиляда. Както знаете, тогава всички бяхме рибари. Нямаше друг начин да се изкарва хлябът. И аз бях рибар. И то от добрите, от тия, дето печелеха най-много.

Той се обърна към съседната маса:

— Паскале, кажи какъв рибар бях на младини! А?

Запитаният се усмихна.

— Баш рибар — отвърна той. — Де можехме да се мерим с теб!

Моят познайник продължи:

— Далянът ми беше долу, до Зейтин бурун. Маслен нос му викате сега.

— При тюлените! — възкликнах неволно аз. — Виждали ли сте ги?

— Дали съм ги виждал? Проклетници! Нали те съсипаха живота ми!

Гледах го, без да разбирам.

— Тя, моята, е много дълга — повтори той. — На хубаво място го бях натъкмил. Де що пасаж мине край брега, в моята мрежа ще се намъкне. От рибарлък не се печели много, ама аз никога не съм виждал толкова пари у себе си, както тогава… Паскале, я кажи колко пари имах! Джобът ми беше ей тъй издут…