Читать «Гонитба из южните морета» онлайн - страница 12

Прелест! Огън и злато!

Само букът не забелязваше тази красота. Разтърсваше вейки и сипеше надолу сухи листа. По пет, по десет, по сто — да дойде по-скоро старикът, да го приспи, да не боли повече.

И една нощ Дядо Мраз долетя, възседнал най-черния си облак. Рипна пъргаво сред гората и наду бузи, огъна клоните, размята опадалата шума. Поутихна едва на разсъмване. Хвана черния облак, та го изтупа до дъно. Към земята заваля гъст сняг.

И виж, от студа червеите се укротиха, свиха се, заспаха. Заспа неусетно и букът. Заспа, засънува сладки сънища.

Минаха няколко дни. Уморен, дядо Мраз приседна да почине сред гората. Но нали беше стар, дорде седна, и заспа. Слънчо го издебна, разбута облаците и огря земята. Калпакът и шубата на заспалия старец взеха да се топят.

Сгряха се дърветата, разсъниха се червеите. И каквито бяха лакоми, ненаситни, тозчас задълбаха в дървесината.

Разбуден от острата болка, букът простена:

— Помощ!

По стъблото му откъм върха слизаше с главата надолу малка късоопашата птичка — дърволазка. Щом чу писъка, тя се закова на място.

— Какво има?

— Червеите! — изплака дървото. — Моля те, махни ги!

— Не мога. Аз не мога.

— А кой може? Кой?

Дърволазката изви глава умислена.

— Доктор Чук-чук! — сети се тя изведнаж. — Само той.

Букът прегъна умолително клони:

— Бъди добра, извикай го!

Дърволазката изпърха с крила и се изгуби в гората, а букът притихна нетърпелив, очакващ.

Бре да дойде този доктор, бре да дойде — няма го!

В туй време отнейде доскача белката, метна се на най-ниския клон и се заозърта — няма ли наблизо я катеричка, я каква да е птица? От два дни хапка не бе туряла в уста.

Щом я подуши, най-тлъстият червей се провикна отвътре хитро, мазно:

— Белке, Белчице! Гладна ли си, душичке!

— Хем как! — изръмжа тя. — Коремът ми залепна за гърба.

— Хи, хи, хи! — захихика червеят. — А ядва ли ти се пилешко месце?

— Ох, ох! Къде, къде?

— Тогава слушай! Тук ще дойде доктор Чук-чук. Притули се наблизо! Издебни го!

— Тъй ли? — ухили се горският разбойник и на два скока се шмугна в изоставеното гнездо на горния клон.

— Ох, ох! — въздъхна букът. — Язък за доктора, язък и за мене! Тъй ще си загинем!

За беда прилетя и соколът, зъл, грозен, настръхнал от глад.

Червеят отново се провикна:

— Соколче, братленце, ще ли ти се месце?

— Кря! Кря! Къде?

— Доктор Чук-чук ще дойде. Скрий се, изчакай го!

И дорде соколът отлети до върха на дивата круша отсреща, ето че откъм гората се зададе кълвачът — бодър, пъргав, накривил сърцато към тила червеното кепе. А с него цял рояк синигери, шарени, бъбриви. Леле, каква глъчка!

— Пин-пин-пин! — чирикаха те, а кълвачът прехвръкваше от дърво на дърво и току питаше:

— Где? Где? Где?

Щом го зърна, белката засука мустак и се натъкми за скок, а соколът се наведе напред с наежена перушина — ха, ха да литне. Очите му святкаха от глад и злоба, а острият му клюн потракваше като картечница.

Без да подозира опасността, дърволазката кацна на болното дърво.

— Докторе, насам, насам!

Кълвачът се вкопча в буковата кора: