Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 161

Хора — област (голяма административна единица). По времето на цар Иван Асен ІІ хорите са били десет.

Хрисовул — важен царски документ, подпечатан със златен печат; царска грамота.

Шарчия — художник.

Цензор — висша длъжност в генуезките колонии, втора след консул.

Цънгар — обущар.

Приложение II

Обяснение на морските термини

Абордаж (старинен термин) — вид морско сражение, при което нападателите се прехвърлят на вражеския кораб и го превземат с ръкопашен бой.

Бак — носовата част на палубата.

Борд — странична стена на корабния корпус (прен. — на кораба).

Ванти — въжетата, които поддържат мачтата.

Воден ратник (ст.тер.) — воин от флота (срв. морски ратник).

Военачалник на корабните войски (ст.тер.) — главнокомандуващ военния флот; адмирал.

Галеацца (ст.тер.) — голяма галера (срв. галера).

Галеотто (ст.тер.) — гребец на галера по италианската терминология; прен. — каторжник, престъпник.

Галера (ст.тер.) — средновековен голям плавателен съд, обикновено с военно, но понякога и с търговско-товарно предназначение. Основно двигателно средство — гребла с по четирима гребци на гребло, платната имали спомагателен характер. Развивали добра скорост — до 7–8 възела (ще рече: 7–8 мили в час). Значителна товароподемност; за галерите на Амедей Савойски е известно, че са имали от 60 до 200 души, екипаж и са пренасяли по 150–200 бойци.

Галоер (ст.тер.) — гребец в галера, понякога наричан и шиурм (ст.тер.). Докато на италианските галери гребците по правило били роби или каторжници, на българските те са били рядкост, докато основният брой бил набиран от бедното население като волнонаемници.

Дрейф — оставяне на плавателен съд неподвижно, но без спуснати котви и затова под влияние на вятъра и течението.

Дромон (ст.тер.) — основен вид кораб във Византия с около 100 гребци; главно предназначение за пренасяне на товари, но можело да се приспособи и за военни нужди.

Канджа — метална кука на дълъг дървен прът.

Катарга (ст.тер.) — кораб (събирателно понятие).

Кок — корабен готвач.

Комит (ст.тер.) — пръв помощник на началника на кораба.

Корабни войски (ст.тер.) — бойната част (с пехотно въоръжение) от екипажа на кораб.

Корабник (ст.тер.) — моряк; член на екипажа, ангажиран само с плаването, който не е нито гребец, нито воден ратник.

Крен — наклоняване на плавателния съд по надлъжната му ос.

Кръма (ст.тер.) — кърма, задната част на кораба.

Кръмчия (ст.тер.) — кърмчия, кормчия; човекът, който управлява кораба с помощта на широко весло, спуснато от кръмата.

Линьо (ст.тер. от ит.) — кораб, по-малък от галерата.

Лот — прост уред (обикновено оловна тежест с връв) за измерване на морската дълбочина.

Лоция (ст.тер. — портулан) — помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — носове, заливи, селища, дълбочини, течения и т.н.

Лоцман — лице, което познава добре плавателен път и превежда плавателен съд по него.

Мегатриарх (ст.тер.; до ХІІІ в. друнгарий на флота) — адмирал във византийския боен флот, императорски наместник във флота.