Читать «Нокът на сребърния ястреб» онлайн
Реймънд Фийст
Annotation
В племето оросини всяко момче трябва да се подложи на ритуал на преход към мъжество, за да разбере своето място във вселената и да открие мъжкото си име. Киелинапуна трябва да оцелее на далечен планински връх, докато боговете го дарят с видение.
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Реймънд Фийст
ПЪРВА ЧАСТ
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
ВТОРА ЧАСТ
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
ЕПИЛОГ
info
notes
1
Реймънд Фийст
Нокът на сребърния ястреб
От много години започвам благодарностите си с „Майките и бащите на Мидкемия“ и този път не е по-различно. Всеки път, когато се хвана да играя в света, който изградихте вие, съм благословен.
Отново към онези, които ми помогнаха да преживея една голяма промяна в живота си през последните две години със своята близост: Енди, Рич, Рей и Ким, Джим и Карън, Рик и Одри, Джим и Джени, Майра, Лейла, Роусана и Ребека, на всички вас — благодаря. Вашето приятелство ми помогна да опазя разсъдъка си и направи живота ми по-богат.
Бих искал да благодаря на своите съавтори Джани Вурц, Уилям Форсчън, Джоел Розенберг и Стив Стърлинг за това, че толкова хубаво си поиграха с моите играчки и ги оставиха по-хубави, отколкото ги завариха. Всеки път това беше поучителен опит за мен и съм по-добър писател, след като приех уроците ви.
И специални благодарности на двамата ми издатели, Джейн и Дженифър, които по добре известни причини трябваше да гледат как изгарям свещта от двата края, докато довърша това, и които ме опазиха прав и продължаващ напред.
На Фейми Ан,
За това, че ме научи на неща,
за които не знаех, че имам нужда да науча
ПЪРВА ЧАСТ
Сирак
Смъртта стои над мен и шепне тихо не знам какво в ухото ми…
Глава 1
Преход
Момчето чакаше.
Беше се присвило и трепереше до гаснещата жарава на жалкия си огън, светлосините му очи бяха хлътнали и помръкнали от безсъние. Устата му се движеше бавно, докато то повтаряше песенната молитва, на която го бе научил баща му. Устните му се бяха напукали и гърлото му бе надрано от монотонното мълвене на свещените думи. Почти черната му коса бе зацапана с кал от спането върху голата земя; въпреки решимостта му да остане буден, докато чака да го споходи видението му, изтощението вече на три пъти го бе надвило. Стройната му фигура бе измършавяла. Момчето носеше само набедрената препаска на търсач на видение. Още след първата нощ ужасно му липсваха кожената туника и панталони, дебелите ботуши и тъмнозеленото наметало.
