Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 148

— Госпожице О’Тул, обажда се Тревър Магий.

— Добър ден, господин Магий. — Разпозна дълбокия мек глас. Точно така звучеше и след като се пребори с цялата му армия помощници, за да се свърже първия път с него. — От Ню Йорк ли се обаждате?

— Не. На път съм за Лондон.

— О! — Първоначалното й разочарование, че не провежда разговор с Ню Йорк, мигом се изпари. — Да не би да ми звъните от самолета?

— Точно така.

Прииска й се да повика майка си, но го намери за прекалено провинциално.

— Много мило от ваша страна да ми отделите време в натоварения си график.

— Винаги намирам време за онова, което ме интересува.

Изглеждаше искрен.

— В такъв случай дали сте погледнали нещата, които Ейдан Галахър ви изпрати?

— Погледнах ги, и то много внимателно. Вие и баща ви очевидно сте добър екип.

Понеже пръстите й започна да пулсират, извади лед от хладилника.

— Така е. И трябва да добавя, господин Магий, че познавам Ардмор и съм наясно какво му подхожда.

— По този въпрос спор няма, госпожице О’Тул.

Стори й се, че долавя лека шеговитост в тона му и се стегна.

— Защо не ми кажете какво мислите за чертежите ми тогава?

— Заинтригуваха ме. Нужно ми е да се запозная по-подробно, но определено ме заинтригуваха. Галахър не спомена къде сте учили дизайн.

Тя присви очи и прецени, че ако това е клопка, е по-добре да попадне в нея сега, отколкото по-късно.

— В процеса на работата, сър. Баща ми се е занимавал с този занаят цял живот, а аз го научих рамо до рамо с него. Вероятно така е станало и с вас и баща ви.

— Би могло да се каже.

— Тогава сте наясно колко много се научава в практиката. С баща ми извършваме повечето от строежите и ремонтите из Олд Париш. А ако не сме ние, знаем кой го прави. Ще ви бъдем от значителна помощ при проекта ви. В Олд Париш няма да намерите по-добри от О’Тул. А и в цялото графство Уотърфорд. Възнамерявате да строите в Ардмор, господин Магий, а това е добър бизнес. Сигурно ще приемете да използвате местна работна ръка при възможност. С удоволствие ще ви изпратим препоръки.

— С удоволствие ще ги проуча. Бива ви да отстоявате своето, госпожице О’Тул.

— О, с дървото и тухлите ме бива повече, отколкото с думите, уверявам ви.

— Е, ще видим. Смятам скоро да отделя ден-два на Ардмор.

— Ако ни уведомите предварително, баща ми и аз с радост ще се срещнем с вас, когато ви е удобно.

— Ще поддържам връзка.

— Ами… Не искам да ви притеснявам, господин Магий, но се чудя дали ви се удаде възможност да погледнете музиката, която ви изпратих.

— Да. Не съм сигурен, че разбирам. Вие да не представлявате Шон Галахър?

— Не. Просто… Малко е объркано.

— Значи ли това, че той няма агент?

— Ами да. В момента. — Как, по дяволите, да се справи със ситуацията? — Може да се каже, че в конкретния случай действам от негово име на лично ниво.

— Аха…

Тя трепна — хрумна й, че краткото небрежно възклицание крие прекалено много познание и опит.

— Имате ли нещо против да ми кажете какво мислите за музиката му?

— Хареса ми достатъчно, за да я откупя, ако е готов да я продаде. Искам да преговарям и за други негови творби. Надявам се, има такива?