Читать «Кукувиче» онлайн - страница 2

— Всички мъже и момчета да вземат брадви и ведра! Да дойдат при мен!

Беше Координатор. Още нищо не бе сторил, само призовал хората да се подчинят на волята му. Но всички знаеха що за воля е това. Координаторите — гении в организирането, гении в знанието на най-различни неща за света, юнашки здрави и силни, с хладни сърца и ясни умове. Преди време те извадиха от потайни погреби машините за смърт и отблъснаха нашествениците от Изтока. Ох, защо ли не ги е имало в старо време, за да предотвратят Войната…

Координаторът още не бе пристъпил към задълженията си, но съживителна вълна премина през хората в селото. Координаторът значеше спасение.

А той гръмогласно нареждаше жените и момичетата да се нареждат за подаване на вода от трите кладенеца, дори да черпят от изсушената от бедствието рекичка, извираща от там, където сега приличаше на пещ. Горкото поточе, може би не го бе пресушил пожарът, а то се беше скрило сякаш тънко слепоче в земните недра, навътре в утробата на майка си планината…

Координаторът накара старците, опитни в грижата за животните, да изведат стоката от кошарите, като крият главите на животните с мокро зебло, за да не се плашат и вършат бели. Неколцина по-здрави момчета насочи да грабват кожуси, да увиват в тях пъновете-кошери и да спасяват медоносните пчели, сега замаяни от отровните пушеци. И като спасяват стоката, да не забравят кучетата с кутретата, другари в битката с вълчите глутници зимъс, нито котките с котенцата им — свирепи изтребители на мишките, които гризяха и разваляха купеното срещу вълна, мляко и мед жито за хляб.

После поведе мъжете срещу пожара.

Преди

Мъжът беше млад, наскоро женен, ала вече с пеленаче у дома. Затова оставаше до малко по-късно на сечището, за да донесе повече дърва за огнището. Зимата дойде изведнъж и прекалено рано, точно както предупреждаваха Координаторите от близката крепост на братството им.

Сипеше сняг, скърцаше под ботушите от кучешка кожа с козината навътре, най-доброто нещо против студ. И както бе превит под тежестта на цепениците, главата на младото семейство не можеше да не забележи кошницата на прага на дома си. И тази кошница проплака. Изхленчи. Младият дървар изтърва товара си и възкликна:

— А, какво е това!

И в отговор на думите му кошницата ревна — звучно като сирената на морския фар в недалечното пристанище. Плачът на подхвърленичето бе позаглушен от черга, наметната върху кошницата, ала отекна право в сърцето на младия баща, накара го да забрави разпилените цепеници, а да се втурне, да вземе детето и да го внесе час по-скоро вътре, на топло. И чак след полунощ се сети за дървата. Наложи му се да ги изравя изпод натрупала се пряспа.

Вътре младата му съпруга ахна, разтревожена и очарована, разкъсана от жал и гняв към безотговорните фусти, които зарязват чедата си.

— Не се ядосвай — погали я мъжът й по косата, плъзна длан по скулата, шията, прокара закачливо пръст по оголената гръд, лакомо засукана от намереничето. — Кой знае каква злочестия е принудила майка му да го изостави.