Читать «Торнадо» онлайн - страница 5

— Не съм ги молил да ми организират тържествена вечеря. Чувствах се кръгъл глупак.

— Я изплюй камъчето! Ядосан си не заради вечерята, а защото те накараха да се пенсионираш!

Кора рядко си кривеше душата. Тази вечер не правеше изключение. Ези се намуси и дръпна завивките.

— Но не си въобразявай, че и аз умирам от желание да се пенсионираш — добави жена му и оправи възглавницата, макар и да не бе нужно. — Не си мисли, че си ми притрябвал тук вкъщи. Да ми се мусиш и да ми се пречкаш! Не, драги ми господинчо!

— А какво предпочиташ, да ме беше застрелял някой обирджия ли? Да де, тогава нямаше да ти се пречкам. Щеше да си живееш на спокойствие.

Известно време Кора само сумтя ядосано.

— Цяла вечер се опитваш да ме извадиш от равновесие. Е, накрая успя! Чуя ли те да ми говориш така, направо побеснявам, Езра Хардж!

Дръпна рязко шнурчето на нощната лампа, при което спалнята потъна в мрак, и обърна гръб на мъжа си. Обикновено заспиваха с лице един към друг.

Знаеше и кътните му зъби. Нарочно й бе наговорил всичко това, колкото да й играе по нервите. По ирония на съдбата през всичките години, откакто беше шериф, той всеки божи ден се бе молил да не му теглят куршума и да остави Кора да се чуди какво да прави с окървавения му труп.

Но защо да си криви душата, наистина щеше да е по-удобно, ако бе умрял на бойния си пост. Така щеше да е по-чисто, по-просто за всички. Ези щеше да спести на местните шефове неудобството да му намекват да излезе в пенсия. Те нямаше да се охарчват да вдигат тържества като тазвечерното или поне щяха да вложат парите в нещо по-полезно. Ако Ези беше умрял по-млад, сега нямаше да бъде изправен пред бъдеще, където от него щеше да има нужда точно толкова, колкото от снегоход в пустинята.

Беше на седемдесет и две години, караше седемдесет и третата. Имаше артрит във всяка става. Най-малкото така се чувстваше. Сигурно и мисълта му не бе пъргава, както едно време. Не че той бе забелязал някакви засечки, но другите сигурно го мислеха за грохнал старец и му се присмиваха зад гърба.

Но най-много го болеше от това, че всички бяха прави. Ези беше стар и грохнал и вече не ставаше за шеф на служба, която се бори с престъпността. Добре де, и сам го виждаше. Може и да му беше криво, може и да му се работеше още, но щеше да излезе в пенсия, понеже за хората в окръга беше по-добре техният шериф да е млад.

Беше му мъчно само за едно — че е принуден да се пенсионира, преди да си е свършил работата. А той нямаше да я свърши, докато не разбереше какво точно се е случило на Патси Маккоркъл.

Вече цели двайсет и две години това момиче спеше между него и Кора. Образно казано, де! Ези се почувства гузен, че точно сега, след като се е скарал с жена си, се е сетил ни в клин, ни в ръкав за Патси, обърна се на другата страна и отпусна длан върху бедрото на Кора. Повика я и я помилва нежно.