Читать «Торнадо» онлайн
Сандра Браун
Annotation
Блуър е идилично, красиво градче с един голям недостатък — разположено е на т.нар. „алея на ураганите“. Подаден е сигнал за тревога и всички се подготвят да посрещнат наближаващото торнадо, а докато стихията набира сили, три привидно несвързани събития заплитат в една нишка много съдби.
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
Сандра Браун
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
info
Сандра Браун
Торнадо
1
— Слушаш ли ме, Майрън? — попита Карл Хърболд, после погледна свъсен своя съкилийник, поклати припряно глава и измърмори: — Тъп си като пън!
Майрън Хътс сякаш не чу обидата и продължи да се усмихва глупаво. Карл доближи лице.
— Стига си се хилил, Майрън! Говоря ти сериозно. Влезе ли ти нещо в тъпата тиква, която разнасяш на раменете си? Чу ли поне една думица от онова, което ти казах?
Майрън пак отхапа от шоколадовата вафла.
— Разбира се, че чух, Карл. Нали ми каза да слушам и да внимавам.
— Добре тогава.
Карл се поуспокои, но не бе съвсем сигурен, че другият е разбрал и дума от онова, което му е обяснил. Майрън не беше от хората, които ще наречеш умни. Коефициентът му на интелигентност едва ли надхвърляше десет.
Беше едър като канара и услужлив, но умственият му багаж не бе от най-завидните и заради това Карл се излагаше на опасността да се провали в плана си, който бе обмислил толкова внимателно. Имаше си и недостатъци да се хванеш с такъв ограничен човек като Майрън.
Но Карл се нуждаеше от помощта му. Нуждаеше се от съучастник, който да изпълнява, каквото му казват, без да спори, да задава въпроси и да се двоуми. Точно затова Майрън бе най-подходящият човек. Дори и да беше някой Айнщайн със сиво вещество в излишък, той не знаеше що е съвест.
А съвестта, това според Карл бе „вътрешен диалог“. Много засукан израз, няма що! Бе го срещнал в едно списание. Беше го запомнил, после го бе пуснал в употреба и го бе изтърсил последния път пред комисията за предсрочно освобождаване на затворниците. Цели пет минути бе обяснявал надълго и нашироко как имал вътрешни диалози със самия себе си, как си мислел за своите злодеяния от миналото и за това, че е провалил живота си — и своя, и на другите. Покрай тези диалози бил прогледнал за грешките си и те го били насочили към светлината на себепознанието и отговорността. Сега се разкайвал и бил готов да изкупи прегрешенията си.
Членовете на комисията не се хванаха на гръмките му думи. Надушиха, че само им хвърля прах в очите, и не удовлетвориха молбата му да бъде пуснат предсрочно под гаранция.
