Читать «Торнадо» онлайн - страница 237

Ана му отговори на езика, който владееше най-добре. Започна да прави знаци.

Попитах те каква е твоята история, защото исках да те опозная, а не да те съдя. Имал си тежко детство, чак ми се къса сърцето. Но това не променя чувствата ми към теб. Всъщност дори те обичам още по-силно. Искам да те направя неописуемо щастлив именно защото си бил нещастен. Не вярвам, че ще те осъдят заради смъртта на баща ти. То оставаше да те осъдят — та ти спаси вчера живота на всички ни! Но дори и да те осъдят, през цялото време ще бъда до теб… защото ти ме обичаш. Обичаш мен — повтори тя, долепила длан до гърдите си. — Любовта на родителите ми беше примесена с вина. Двама души с нормален слух, а детето им — глухо! Виняха себе си. Питаха се какъв ли тежък грях са извършили, та детето им е наказано да е глухо! Знаех, че Дийн ме обича. Ако не беше починал, щяхме да живеем чудесно. Но той гледаше на недъга ми като на враг, с който трябва да се бори. И се бореше с него тъкмо защото смяташе, че трябва да го надмогнем. Знаех, че му е неприятно. Обичаше ме и Делри. Поне както го разбираше той. Но неговата любов беше… смазваща. Задушаваше ме. Не можех да дишам. Не можех да бъда такава, каквато искам. Родителите ми се чувстваха виновни за това, че съм глуха. Дийн искаше да победи глухотата ми. Делри се възползва от нея. Докато ти, Джак, сякаш не я забелязваш. Изобщо. Възприемаше я като част от мен. И тъкмо за това те обичам. Това е главната причина. Има и други. Обичам те, защото приемаш Дейвид. А това не е никак маловажно. Никога не бих се влюбила в мъж, който не приема и сина ми. Знам, че ти го обичаш истински и не се преструваш. Освен това те и желая. Непрекъснато си представям как се любим. И съм възбудена. И преди съм си представяла, че се любя с мъж, но не както сега. Сега, помисля ли си за теб, ме присвива тук — показа тя гърдите и корема си. — Погледна ли те, и сърцето ми започва да тупти като обезумяло. Сетя ли се за теб, и не мога да си поема дъх. А когато ме докосваш, чувствата ме преизпълват и ми иде хем да се смея, хем да плача. Невъзможно е да сдържа тези чувства. Според мен тъкмо това е радост. Да, радост. Защото въпреки че ни чакат тежки времена, съм по-щастлива от всякога. Ти ме направи щастлива, понеже ме обичаш. Сигурно ще се опиташ да ме убедиш да се разделим. Знам те аз тебе! Ще кажеш, че не си донесъл на мен и Дейвид нищо друго, освен неприятности. Грешиш. Знаех, че в живота ни липсват много неща, но проумях какви точно са те едва след като те срещнах. И тогава разбрах. Ние имаме нужда от теб много повече, отколкото ти от нас. Нека бъдем твоето семейство, семейството, което никога не си имал. Ако ни искаш, и ние те искаме. Ако ме искаш, и аз искам теб. Ако ме вземеш с всичките ми недостатъци, аз също ще те взема. Обичам те, Джак.

Без да сваля очи от неговите, Ана отпусна ръце върху скута си и застина. Джак продължи да я гледа вторачено в лицето. Беше разчел думите по мърдащите й устни, беше видял значението им в очите й, бе доловил нюансите по изражението й.