Читать «Гробищен свят» онлайн - страница 109

— Ние?

— Аз и всички останали мои братя — сенките.

— Искате да кажете, че вече всички сте приели такъв вид?

— Да, разбира се — каза той. — Това е част от сделката, която сключихме. Но аз забравих, че вие не знаете нищо за споразумението. Ще трябва да ви кажа.

Чакахме да ни каже.

— Ето какво ще направим — рече той, залавяйки се за работа. — Оттук ние ще ви изпратим във вашето собствено настояще, в оня момент от времето, в който сте очаквали да пристигнете, ако капанът на времето беше действал така, както аз ви бях казал…

— Но тогава вие сбъркахте — казах аз — и сега пак ще сбъркате и…

Той вдигна метална ръка, за да ме накара да млъкна.

— Никога не сме бъркали — каза той. — Направихме точно това, което искахме. Доведохме ви тук, защото, ако не бяхме ви довели, планът нямаше да може да се изпълни. Ако не бяхте тук, за да научите за плана, нямаше да знаете какво да направите. Но сега, когато се върнете назад с този план в ума, вие ще можете да допринесете за създаването на всичко това.

— Спрете за минутка — запротестирах аз. — Всичко това е много заплетено. Няма никакъв смисъл…

— Има удивително много смисъл — каза той. — Ето как действува този план. Вие се намирахте в далечното минало и ние ви придвижихме напред до тоя бъдещ момент, за да ви съобщим плана; после ще бъдете изпратени обратно във вашето настояще, за да успеете да приложите плана, което ще направи възможно осъществяването на бъдещето, в което се намирате сега.

Скочих на крака и ударих по бюрото.

— През целия си живот не съм чувал толкова много глупости — изкрещях аз. — Вие обърквате изцяло времето. Как е възможно да бъдем доведени до едно бъдеще, което не би съществувало, ако ние не сме в нашето настояще и не извършим разните глупости, които трябва да извършим, за да настъпи това бъдеще?

О’Гиликъди бе някак самодоволен.

— Признавам — каза той, — че може би това изглежда някак странно. Но като се позамислите, ще схванете логиката в него. Сега ще ви върнем обратно във времето…

— Пропускайки целта с няколко хиляди години — казах аз.

— Съвсем не — рече О’Гиликъди. — Ще я цапнем право по носа. Вече не зависим само от психическите си способности. Сега имаме машина — селектор на времето, който може да ви изпрати навсякъде, където пожелаете, с точност до една малка частица от секундата. Неговото разработване бе част от сключената сделка.

— Говорите за планове и сделки — каза Синтия. — Може да ни помогнете малко, ако ни кажете какви са те.

— И половин възможност да ми се предостави — рече О’Гиликъди, — ще го сторя на драго сърце. Ще ви изпратим обратно във вашето настояще и вие ще се върнете при Гробището, за да се обадите на Максуел Питър Бел…

— И Максуел Питър Бел ще ме изхвърли като парцал — казах аз, — а може би…

— Няма, ако точно пред вратата има две бойни машини, заредени за едър дивеч и готови за стрелба. Това ще промени нещата — каза О’Гиликъди.