Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 534

— Гладна съм цял месец и повече — отговори тя, влагайки в тези думи колкото се може повече презрение.

Тя си взе един стол и го сложи на разстояние от двама ни. Поседя така, докато се стопли, след това започна да се оглежда и откри няколко книги в бюфета. Начаса скочи и протегна ръка да ги стигне, но те бяха твърде високо. Като понаблюдава известно време усилията й, нейният братовчед най-после събра смелост да й помогне. Тя подложи полата си, а той я напълни с първите книги, които успя да досегне.

Това беше голяма крачка напред за момчето. Тя не му благодари, но все пак той се чувствуваше поласкан, че е приела помощта му, и се реши да застане зад нея, докато тя разглеждаше книгите, а дори и да се наведе и да посочи нещо, което беше привлякло вниманието му на някоя от старите картини. Не го обезсърчи дори и дръзкият начин, по който тя дръпна страницата изпод пръста му. Той се задоволи да стои малко по-назад и да гледа нея вместо книгата. Катрин продължаваше да чете или да търси нещо за четене. Момчето постепенно съсредоточи цялото си внимание върху гъстите й свилени къдри. Той не можеше да види лицето й, а и тя не можеше да го види. И може би, без напълно да съзнава какво прави, притеглен като дете от пламъка на свещ, накрая посегна да ги пипне. Хертън протегна ръка и нежно погали една къдрица, сякаш беше птичка. Нож във врата й да бе забил, тя нямаше да се обърне тъй рязко, нито да се нахвърли по-свирепо срещу него.

— Махай се веднага! Как смееш да ме докосваш! Защо си застанал тук? — извика тя с тон на отвращение. — Не мога да те понасям! Ако се приближиш до мене, ще се кача горе.

Господин Хертън се отдръпна със страшно глупав вид. Той седна тихичко на пейката, а тя продължи да прелиства томовете още половин час. Най-после Ърншоу се приближи до мене и ми прошепна:

— Хайде, помоли я да ни почете, Зила. Схванах се да стоя без работа, а пък обичам… ще ми се да я послушам. Недей й казва, че аз искам, поискай го за себе си.

— На господин Хертън се иска да ни почетете, госпожо — веднага се обадих аз. — Той ще ви е много благодарен… ще ви бъде много задължен.

Тя се навъси, вдигна очи и отговори:

— Господин Хертън и всички останали ще имате добрината да разберете, че не приемам никаква престорена любезност, която имате лицемерието да ми предлагате! Презирам ви и нямам за какво да говоря с никого от вас! Когато бях готова живота си да дам за една мила дума или дори само да видя лицето на някого от вас, вие всички страняхте от мене. Но няма да се оплаквам на вас. Студът ме накара да сляза; не слязох, за да ви забавлявам, нито пък да се радвам на вашето общество.

— Какво можех да направя? — запита Ърншоу. — В какво съм виновен?

— О, ти си изключение — отговори госпожа Хийтклиф. — Никога не съм почувствувала нужда от грижи като твоите.

— Но аз неведнъж съм предлагал и съм молил — каза той, докачен от нейната рязкост. — Помолих господин Хийтклиф да ми позволи да бдя заради вас…