Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 366

— Тихо! Тихо! — прекъснах го. — Ти все още не си ми казал защо Катрин е останала там.

— Казах ти, че се изсмяхме — отвърна той. — Линтоновци ни чуха и дружно отхвръкнаха като стрели към вратата. Настъпи тишина, после дочухме викове: «Ах, маминко, маминко! Ах, татенце! Ах, маминко, ела тук! Ах, татенце-е-е!» Те наистина крещяха нещо подобно. Ние вдигнахме ужасна гюрултия, за да ги изплашим още повече, после скочихме от цокъла, защото някой вдигаше резето на вратата, и тогава решихме, че ще бъде по-добре да офейкаме. Бях хванал Катрин за ръката и я подканях да вървим, но тя изведнъж падна на земята. «Бягай, Хийтклиф, бягай! — прошепна тя. — Отвързали са булдога и той ме държи!» Това проклето куче я бе захапало за глезена. Нели — чух отвратителното му пръхтене. А тя дори не изпищя! Тя не би се унижила да пищи даже и да я надянат на рогата на някоя луда крава. Но аз викнах и изрекох достатъчно проклятия, за да погубят който и да е демон в християнския свят, после грабнах един камък и го пъхнах между челюстите му, като се опитвах с всички сили да го набутам навътре в гърлото му. Най-сетне някакъв проклет слуга дойде с фенер в ръка и се развика: «Дръж, Скълкър, здравата дръж!» Но той промени тона си, като видя жертвата на Скълкър. Кучето се задушаваше и пусна Кати, а моравият му език висеше на половин фут извън устата и кървави слюнки струяха от увисналите му бърни. Слугата вдигна Кати. Беше й прилошало — не от страх, уверен съм в това, а от болка. Той я занесе вътре. Тръгнах подир тях, мълвейки проклятия и заканвайки се да им отмъстя.