Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 64
Елън Шрайбер
Но вместо него, всички усмихнати лица насреща ми бяха смъртни.
Претърсих навсякъде, дори леко се замаях, докато търсех за Александър в морето от ученици, които зяпаха как Тревър и Дженифър танцуват. Отне ми миг да успокоя дишането си, но въпреки това продължи да бие прекалено бързо. Проправих си път през тълпата и открих Беки и Мат.
— Къде е Александър?
— Не знам. Беше тук преди минута. Не мога да повярвам, че си кралицата на бала! Защо си даде тиарата на Дженифър?
— Ще говорим по-късно. Трябва да намеря Александър.
— Хей, трябва да повторим снимката… — подвикна Мат след мен.
Аз претърсих с поглед масите, където бяха се бяха настанили влюбените двойки. Нямаше нито един вампир сред тях.
— Виждали ли сте Александър? — попитах аз класният ми.
— Кой Александър?
Изтичах до масата за пунш. Няколко двойки дъвчеха шоколадови бонбони във формата на целувки.
— Някой от вас да е виждал Александър?
— Александър кой? — попита едно хлапе. — Зомбито? Мисля, че вече е погребан.
Сърцето ми потъна.
Хукнах към задния изход. На една табела пишеше: САМО ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ. АКО ВРАТАТА БЪДЕ ОТВОРЕНА, ЩЕ ПРОЗВУЧИ АЛАРМАТА.
Да му се не види!
Подминах фотографа, който разкачваше оборудването си. Излетях през изхода на салона и хукнах надолу по коридора.
Спомените ми от кошмарния край на Снежния Бал завладяха отново мислите ми като връхлитаща буря. Видях се как тичам навън под проливния дъжд, за да намеря самотния Александър и да го помоля да говори с мен, докато той опитваше се прибере в Имението.
Въпреки това, когато отворих вратата на гимназията, навън не валеше из ведро — всъщност не валеше изобщо, всичко беше спокойно и тихо.
— Александър! — извиках.
И там, в подножието на стълбите, обърнат с гръб към мен, седеше приятелят ми вампир.
Набрах полите на роклята си и затичах надолу по стълбите на входа.
— Александър, моля те. Не исках да танцувам с онзи кретен.
Той не отговори.
— Моля те, погледни ме! — в очите ми напираха сълзи.
Той се обърна към мен и отстъпи настрани, разкривайки Хенри, който бе застанал пред него.
Стомахът ми се преобърна. Какво правеше Хенри на бала?
— Къде е момчето Били? — попитах притеснена.
— Току-що ми каза, че отива в къщата на Валентин — отговори Хенри.
— Би трябвало да е наказан — казах.
— Просто си помислих, че трябва да знаеш.
Погледнах Александър, който изглеждаше точно толкова изненадан.
— Валентин е отседнал със своята леля, Мария Максуел, — продължи идиотската половинка на брат ми. — Откакто Били е все наказан, имах повече свободно време, затова претърсих докладите на града за лелята на Валентин. Не можех да я открия в нито един списък. И после, тази вечер, Били остави онзи проект за вампирите, за да поработя над него. И намерих това.
Той подаде на Александър малко парче хартия.
Беше гравюра на надгробен камък.
С ръкописни букви бяха изписани думите:
Глава 16. Братско съперничество
— Трябва да намеря Били, преди да е станало твърде късно — каза Александър. — Валънтайн е на края на това въже. Ако не се върна до час, накарай Мат да те закара у вас. — Той ме целуна набързо по бузата и тръгна към колата си.
