Читать «Талисман на борда» онлайн - страница 6

Та от всичко това бих желал да проличи, че рязко се различавам от другите. Те са паплач и нямат — поне повечето — свестни мечти. А аз имам. Мечтата ми е едно хубаво спретнато ханче с двеста акра земя някъде на брега на океана. Още не съм решил точно на кой континент, понеже вече не е ясно къде не дават осемдесет гвинеи за умната ми тиква — разочарован съм от оценката, но това е: няма пророци в собствената ти родина. В ханчето ще щъка дечурлига, които ще ходят на училище, за да станат или пастори, или адвокати, или поне съпруги на такива. Вечер ще си лягам в легло, по дяволите, легло с чаршафи и пухени завивки с цвят и чистота на айсберг, до червенокоса и зеленоока жена с пищен бюст и ще я наричам „гълъбче“, а не „сладкото ми курвенце“, защото ще съм я водил пред олтара, а не само в храстите. Няма да й кресна никога — всъщност досега съм крещял само когато канаките се опитаха да ме дерат жив, нито ще я докосвам за друго, освен за ласки, в кухнята ще й помага готвачка, в двора — градинар, поне двама слуги — за какво ли не друго. Самият аз ще говоря възпитано, ще ям с нож и вилица като лорд, ще водя семейството на църковна неделна служба и няма да има повече никакви абордажи, бури, скорбут, течове, акули, ками в гърба, отрова в плюскането, което само по себе си е отрова, никакво правосъдие, хазарт със заредени пищови, пиене на съмнителни вина, ром и бира — с една дума, ще живея като човек, а не като скот, какъвто съм сега, и край на тази каторга, наречена моряшки живот!

И глупчото, паднал ни от небето, ще приближи това мечтано заливче за постоянна пристан — докато не пукна — с десетина години. Само един хубав удар — и ставам нещо друго, нещо благородно и уважавано от съседите, което пише мемоари… Да, знам да пиша. И капитанът уж може да чете и доста сръчно рисува карти, но седне ли да изтипосва букви, ръката му става несигурна като стъпките на осъден да ходи по дъска.

Замислено гледам глупчото. Странни са слугите на провидението, Господи, колкото са странни и твоите дела… и велики, разбира се. И с благоговение приемам Твоя дар, защото моята светла мечта ме чака с нетърпение, чакат ме страноприемницата и белокожата шотландка от сънищата ми. И сега съм близо до тях, както никога преди!

* * *

Привечер е. Всичко живо на борда е каталясало. Чернилката на урагана доскоро беше ивица на хоризонта, обаче сме му избягали.

Седя при капитана и му докладвам за резултатите от приятелския разпит на нашия необикновен пленник.