Читать «Гаучото Гаспар» онлайн - страница 81

И третата група се състоеше от конници от същото племе, само че този път индианците бяха възрастни. Предвождаше ги обаче младеж — братът на Нансена, Каолин. С тях яздеше и самата Нансена. Този отряд отиваше да защити бялата пленница от Агуара. Веднага щом вождът, въпреки общото мнение и съвета на старейшините, замина със своите привърженици, народът възнегодува. Веднага бе свикано племенното събрание, което свали Агуара и избра за вожд Каолин. Излишно е да се казва, че всичко това стана благодарение на Нансена. Тя уговори брат си да вдигне бунт. От момента, когато Агуара я удари, любовта към него умря в сърцето й и се превърна в омраза и жажда за мъст. През това време Агуара и не подозираше, че го преследват и че на негово място са избрали друг вожд. Каолин със своите хора беше по-близо до дома на Халбергер, отколкото Агуара. Те бяха минали по най-краткия път в саваната, бяха изпреварили доскорошния вожд и смятаха да го пресрещнат пред самото имение.

Гаспар ги забеляза пръв. Той най-малко очакваше нападение от тази страна, откъдето се показаха те.

— Боже мой, загинали сме! — извика той, като ги видя. — Късно е да бягаме.

На вика му дотичаха Лудвиг и Сиприано. И тримата с ужас гледаха приближаващия се отряд индианци. За отстъпление не можеше и да се мисли. Всеки опит за бягство беше обречен на неуспех. Да се съпротивляват също беше безполезно — това би означавало да ускорят гибелта си. И ето, те стояха и мълчаливо очакваха врага — защото какво друго можеха да бъдат тези индианци, ако не отмъстители за неотдавнашното поражение на своя вожд?

Но каква беше радостта им, когато видяха, че начело на отряда язди не Агуара, а Каолин и редом с него — сестра му Нансена! Тази девойка им беше пожелала щастливо завръщане, когато те се спасяваха с бягство. Сега тя не можеше да бъде на страната на техните неприятели!

Скоро се убедиха, че двамата бяха довели на помощ съюзници и защитници.

Глава LX

ВЪЗМЕЗДИЕТО

Каолин не остана дълго в дома на Халбергер. Младият вожд се отличаваше с решителност и енергия. След като каза защо е дошъл, той бързо се отправи със своите войни през степта по посока на старото селище на тоба, откъдето щеше да дойде неговият съперник, а също и другият враг, за когото му разказа Гаспар.

Гаучото отиде с индианците. Лудвиг и Сиприано също искаха да отидат, но Гаспар настоя да останат вкъщи, като защитници на господарката и дъщеря й. Те го послушаха.

Каолин полетя с доблестната си дружина през степта. Сестра му го придружаваше. Нея също я съветваха да остане, но тя отказа. Нямаше да намери спокойствие, докато не отмъсти на изменника Агуара, който я беше оскърбил.

Брат й и неговите войни също зажадуваха да се срещнат с врага. Тяхната ярост не беше толкова голяма когато пристигнаха в имението, но тук те узнаха за възможното нападение на другия, още по-омразен враг, и в сърцата на диваците закипя гняв. При това Каолин имаше лични сметки за уреждане с Валдес. Той и неговите привърженици не признаваха натрапения им от Агаура мир с парагуайците и искаха да се бият с парагуайските куартелероси.