Читать «Такъв е животът» онлайн - страница 2

— След минути щях да съм вън от този кокошарник — подметна той със съжаление.

— Какво става?

Биглър заслиза надолу по стълбите към паркираната полицейска кола. Влезе в колата и включи двигателя. Хес се намести до него.

— Мъртва в „Раковината“. Браунинг се е насадил. — Биглър потегли надолу по пустата главна улица.

Хес измърмори:

— Убийство?

— Не каза. Аз и не питах. Ще разберем, когато пристигнем. Не беше в настроение да отговаря на въпроси.

— Бас държа, че е така — изсмя се Хес. — От това, което съм чувал за заведението, само труп им липсва сега. Ходил ли си там, Джо?

— С моята заплата? — Биглър караше по крайбрежната улица. Край плажа бяха паркирани само няколко коли. Нямаше движение. Трябва да внимаваме, Фред. Браунинг завърта доста пари в града.

— Ако е убийство, няма значение колко пари завърта. Това е събитие.

— Да… но още не знаем дали е убийство. Дай аз да водя следствието. Браунинг има доста влиятелни приятели.

— Твое е, приятел. Знам кога да си държа езика зад зъбите.

Ресторант „Раковината“ беше в другия край на крайбрежната улица заобиколен с тревни площи, цветни лехи и ярко осветени палми. Три мраморни стъпала водеха към внушителен вход. Затваряха в 2:30 през нощта и сега фоайето се осветяваше само от един полилей и няколко мъждукащи аплика, който хвърляха удължени сенки върху дебелия червен килим.

Биглър и Хес слязоха от колата, изкачиха стълбите, минаха през въртящата се врата и се озоваха в просторното фоайе, където ги очакваше Луис, висок, аристократичен оберкелнер.

Надменен и горд, Луис рядко се стряскаше, но Биглър забеляза, че сега е разстроен.

— Оттук, моля — каза Луис и крачейки сковано ги поведе през второто фоайе и стълбите към бара.

Тук ги очакваше Хари Браунинг, седнал на бара с чаша бренди и стисната между зъбите пура.

Браунинг беше 55-годишен, набит с оплешивяло теме и гладко избръснато, загоряло от слънцето лице. Носеше карирано сако с бял карамфил в петлика. Беше такъв, какъвто изглеждаше — елегантен, богат, властен и арогантен.

— Там е — каза той, сочейки дъното на бара. По продължение на едната стена имаше сепарета облицовани с тъмен, резбован дъб. Всяко сепаре се закриваше с червена завеса. — В последното сепаре.

Биглър и Хес отидоха до края на бара и надзърнаха в сепарето.

На слабата светлина можеха да различат фигурата на руса жена, просната върху масата. Беше облечена в бяла вечерна рокля без гръб. Разпиляната й руса коса стоеше като златно петно върху тъмния дъб.

— Може ли малко повече светлина тук, мистър Браунинг?

Луис отиде зад бара и щракна няколко ключа. Дъното на помещението, където стояха двамата детективи, изведнъж се обля в светлина от тавана и те примигнаха.

Биглър благодари с кимване на глава и влезе в сепарето. Докосна рамото на жената. Изстиналата плът потвърждаваше изявлението на Браунинг, но за да се увери, той притисна пръсти отстрани на врага. Пулс нямаше.

— По-добре не пипай, докато не направим снимки — каза Хес.

Браунинг се приближи, свирепо дъвчейки пурата си.

— Искам да я изнесете веднага, момчета! Хайде размърдайте се! Можете да си правите всички тия забавления и фокуси в моргата. Ако пресата се добере до това, отиде ми бизнесът за сезона. Махайте я!