Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 9

Когато взе това решение, Джоди бавно си пое дълбоко дъх, загледа се в тавана и направи усилие да отпусне душата си. Очевидно в началото това помещение бе използвано за нещо друго, но един господ знаеше за какво. Много неща се бяха променили с времето. Модерните изобретения бяха оказали дълбоко влияние върху живота на хората. Докато Джоди си мислеше за това, мина й през ума, че всяка нова промяна беше донесла повече удобства, които обаче бяха отнели нещо друго. Сега животът течеше по-бързо и беше далеч по-сложен, отколкото през времето, когато този дом бе построен. В онези времена бе немислимо една жена да живее сама в такава плантация и да се издържа сама. За миг й се прииска да се върне назад, в спокойствието на някогашния живот.

Джоди разтри тялото си с плавни движения и почувства, че банята отпуска мускулите й. Ароматизираният шампоан я галеше и успокояваше. Бавно се потопи във ваната, докато тъмнокестенявата й коса бе заляна от водата и се разпиля около главата й. Взе шампоана и започна да разтрива косата си.

По-късно, когато вече се беше изсушила с хавлията и се бе почувствала чудесно, Джоди отиде в спалнята и седна на леглото. Дебелият й хавлиен халат беше завързан на кръста, а правата й коса блестеше от чистота. Предпочиташе да я носи къса, защото така й беше по-лесно да я поддържа, нямаше нужда да я навива, нито да я суши със сешоар. Късата прическа идеално подхождаше на ежедневието й независимо от това, че майка й и лелите я убеждаваха колко по-хубава би изглеждала с някоя и друга къдрица.

Взе намерения в библиотеката дневник и го огледа. Стори й се странно, че е толкова стар и пожълтял. Бавно прехвърли тънката тетрадка през ръцете си и се запита как ли би се чувствала, ако притежаваше талант на ясновидка и с едно докосване до дневника можеше да научи всичко за автора му, но веднага пропъди тази романтична мисъл от главата си. Отвори дневника и се зачете.

Първата страница започваше без предисловие. Изглежда, Майкъл беше водил и преди това дневник и тук просто продължаваше.

Денят мина добре — един най-обикновен ден. Децата се смяха и пяха в бараките, защото са доволни, че до следващата година няма повече да режат памук. Видях се със Сали.

Джоди се запита коя ли е тази Сали. Дали му бе приятелка, или братовчедка? Зачете се в написаното за следващия ден.

Идва Камила. Децата й искат да им помогна да си построят колиба край реката. Успях да ги убедя да си играят на ливадата. Опасно е деца да се въртят покрай реката. Ще кажа на хората си да им направят къщичка под старата ябълка.

Джоди се усмихна. Изглежда, тези редове се отнасяха за сестрите и племенниците му. Доволна беше, че се е интересувал от игрите и се е грижел за безопасността им, тъй като знаеше, че младите мъже рядко проявяват такова внимание към децата. Продължи да чете.

Сали замина за Чарлстон. Каза ми, че ще й липсвам. Преди това Ема ме покани на обед. Ще отида заедно с Кейти.

Джоди се усмихна. Представи си красивото му лице със загадъчна полуусмивка, представи си го също така и как се е навел и пише тези думи. Като собственик на плантация, вероятно е бил обект на особен интерес от страна на жените в енорията. В следващите няколко страници бе писал за машините, които е поправил, за това, кои полета ще остави незасети през следващата пролет и коя от кобилите си ще заплоди. На едно място сред стопанските бележки се появяваха няколко лаконични думи: