Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 10

Кейти е решила да се омъжи за Едуин Нестор от Ню Орлиънс. Могла е да прояви повече търпение.

Какво ли е имал предвид? Дали е щял да й направи предложение, ако тя не е избързала със своето решение? Или пък не й го е направил, тъкмо защото Кейти е била прекалено нетърпелива като човек? Изпита желание да се разрови в този дневник и да разкрие всичките му тайни.

Следващата страница промени мнението й за кавалерското отношение на Майкъл към жените.

Започвам да се чудя дали в целия свят има жена като за мен. Познавам много и най-различни жени, но никоя от тях не е докоснала сърцето ми така, че да я обикна повече от останалите. Трябва да се оженя и да имам деца, които да наследят името ми и да поемат Уайтфрайърз, когато си отида от този свят, но се надявам майка им да бъде по-различна от другите жени.

Джоди усети, че очите й се напълниха със сълзи. Въпреки че Майкъл очевидно беше популярна личност, тя почувства как през годините до нея достига самотата му и тази самота й бе до болка позната.

Често сънувам един и същи сън. Явява ми се една жена, която идва незнайно откъде и не прилича на останалите, така както инорогът не прилича на ораческия кон. В края на съня ми тя винаги прошепва: „Не ме забравяй“ и изчезва. Зная, че не бива да вярвам кой знае колко на подобни неща, но този сън постоянно ме преследва. Клодия казва, че съм оглупял, но според Камила не е без значение, когато човек натрапчиво сънува един и същи сън. Съжалявам, че трябва да го призная, но този път, изглежда, Клодия е права.

Джоди затвори дневника и го остави на нощното си шкафче. „Колко е тъжно — помисли си тя, — че Майкъл, независимо от своя чар и завидното си състояние, е бил така самотен като мен. Толкова е несправедливо. Дали накрая не бе решил да се ожени за някоя от своите познати?“ Тайно се надяваше, че това не се е случило.

Терзанията на Майкъл не бяха по-различни от нейните. Джоди свали халата си, угаси нощната лампа и се изтегна на леглото. Познаваше няколко мъже, които биха били добри съпрузи. Единият от тях дори й беше направил предложение и тя знаеше, че само с едно телефонно обаждане можеше да го докара в Джоакуин. Проблемът й обаче бе, че не обичаше никого от тези мъже. Колкото и да се опитваше да си внуши, че разумът изисква да се ожени за някой от тях, тя не смееше дори да си помисли, че би се решила на това.

Тъмнината меко бе обгърнала стаята. Отвъд прозорците проблясваха сребристите и синкави оттенъци на лунната светлина. Лек ветрец повдигна пердетата, после замря и те отново се отпуснаха с тихо шумолене. Джоди харесваше спокойствието на нощта. В нея имаше нещо магическо и чудно и й носеше отмора от реалността на светлия ден. Спомни си как някога като дете, при вида на първата звезда на небосклона, винаги си пожелаваше нещо, как се вглеждаше в луната и как се питаше какви ли приказни неща има там горе на нея. Джоди си бе останала мечтателка — никога не бе преставала да вярва, че мечтите и желанията й могат да се сбъднат. Струваше й се, че Майкъл Девъро споделяше поне част от тази нейна философия. Един мъж, стъпил здраво на земята, едва ли би мечтал за необикновена жена, при наличието на няколко енории подходящи, макар и съвсем обикновени жени, сред които е можел да направи своя избор.