Читать «Незабравимо време» онлайн - страница 205

* * *

Докато с мъка се изправяше на краката си, Айуила усети, че силите й бяха започнали да намаляват. Задъхвайки се, тя отиде при гърнето и потопи черпака в отварата.

— Нека огънят да изпълни волята ми! Нека димът да изпрати посланието ми! Нека бурята да изпълни молбата ми!

Наръси отварата в пламъците, огънят изсъска и започна да гасне. В почернелия комин се издигна гъст, зеленикав пушек. Огънят като че ли се съпротивляваше на Айуила, докато тя поливаше главните с отварата.

Най-сетне в бараката й притъмня и останаха да светят само дебелите черни свещи, които пращяха, сякаш за да утешат гаснещия огън. Айуила знаеше, че ще й бъде много трудно да разпали огъня, за да прогони дъждовната влага, но трябваше да довърши магията по всички правила, а това означаваше камината и бараката да се очистят от всички съставки на заклинанието, включително и от огъня.

Тя заставаше пред всяка свещ, благодареше й за това, че е изпълнила молбата й и я духваше. Когато угаси и последната свещ и бараката потъна в мрак, Айуила пое дъх с треперещи гърди. Беше напълно изтощена и болките я пронизваха чак до костите й. Опипвайки с ръка наоколо в непрогледната тъмнина, тя намери леглото си и се строполи в него. По-късно щеше да запали огън. По-късно може би силите й щяха да се възвърнат. Устните й се разтегнаха в неприятна усмивка, като си помисли за Майкъл и за това как най-сетне беше победила и него, и целия му род. Джоди беше изпратена там, където й беше мястото, а Ема беше прокудена.

Айуила самодоволно се усмихна в тъмнината.

* * *

В далечината пред нея, Уайтфрайърз сякаш грейна, целият облян в светлина. Това не бе златистият отблясък на газените лампи, а острата светлина на електрическите крушки. Джоди се олюля. Под краката си чувстваше каменна настилка, а не пръст. В блясъка на следващата светкавица видя мъглявото очертание на колата си, паркирана до къщата.

— Не! — изпищя тя с всички сили. — Майкъл!

Продължи да напредва, борейки се с калта, която сякаш дърпаше обувките й. Тъмнината отново погълна къщата. Джоди удвои усилията си, като викаше Майкъл по име колкото може по-силно, макар да знаеше, че той не би могъл да я чуе през грохота на бурята. Но тя трябваше да се добере до него, преди да попадне в капана на своето време.

Сякаш разбрала, че Майкъл ще е точно там, тя вдигна глава, вгледа се през дъжда в горната веранда и го видя. Той се беше навел през перилата, устремен към нея, като че ли не вярваше на очите си.

— Джоди? — извика той. — Джоди!

Майкъл наистина я видя и докато тичаше през верандата надолу по външните стълби, краката на Джоди като че ли полетяха. Срещнаха се на стъпалата пред входа на Уайтфрайърз. Той я прегърна със силните си ръце и тя се вкопчи в него с копнеж, който не беше изпитвала досега. Риданията й се стопиха в бурята и тя така се притискаше към него, че нищо не можеше да ги раздели.