Читать «Принцът от Госплан» онлайн - страница 5

— Саша!

Саша се обърна. От вратата на втори подотдел за дребна дървесина го гледаше Ема Николаевна. Лицето й бе силно напудрено и напомняше посипан със стрептоцид голям розов лишей.

— Саша, дай огънче, а?

— Вие нямате ли? — доста хладно попита Саша.

— Че аз не съм в „Принца“ — отвърна Ема Николаевна, — при мен няма факли на стената.

— А преди играли ли сте? — попита с по-мек тон Саша.

— Случвало ми се е — отвърна Ема Николаевна, — само че тези стражи… Каквото си искаха, това правеха с мен… Изобщо, по-далеч от втория етаж така и не стигнах.

— Там трябва с шифта — каза Саша, взе цигарата и се приближи към горящия на стената факел, — и със стрелките.

— Сега вече ми е късно — въздъхна Ема Николаевна, поемайки запалената цигара и влажно гледайки Саша.