Читать «Принцът от Госплан» онлайн

По коридора бяга мъничка фигурка. Нарисувана е с голяма любов, дори леко сантиментално. Ако се натисне клавиша „Up“, тя ще подскочи нагоре, ще се изпъне, ще увисне за секунда във въздуха и ще се опита да хване нещо над главата си. Ако се натисне „Down“, тя ще приседне и ще се опита да вдигне нещо от земята под краката си. Ако се натисне „Right“, ще побегне надясно. Ако се натисне „Left“ — наляво. Изобщо, тя може да се управлява с много клавиши, но тези четири са основните.

Проходът, по който бяга фигурката, се изменя. През повечето време той е нещо подобно на каменен тунел, но понякога се превръща в удивителна по своята красота галерия с ивица от източни орнаменти по стените и високи тесни прозорци. По стените горят факли, а в задънените коридори и на несигурните мостчета над дълбоките каменни шахти стоят врагове с извадени мечове — с тях фигурката може да се сражава, ако се натиска клавиша „Shift“. Ако се натискат някои клавиши едновременно с други, фигурката може да подскача и да се повдига, да виси, клатейки се, на ръба, и дори може да прескача със засилка каменните кладенци, от дъното на които стърчат остри шипове. Играта има много нива, от долните може да се минава нагоре, а от горните да се пропада надолу — при това се променят коридорите, изменят се капаните, по друг начин изглеждат съдовете, от които фигурката пие, за да възстанови жизнените си сили, но всичко си остава както преди — фигурката бяга между каменни плочи, факли, черепи на пода и рисунки на стените. Целта на играта е да се стигне до последното ниво, където чака принцесата, но за това е нужно да посветиш на играта много време. Всъщност за да постигнеш успех в играта, трябва да забравиш, че натискаш клавишите, и самият ти да станеш тази фигурка — чак тогава тя ще придобие степен на ловкост, необходима, за да се бие с меча, да се промъква през щракащите в тесните каменни коридори разрезвачки, да прескача дупките в пода и да бяга по срутващите се надолу плочи, всяка от които е способна да задържи тежестта на тялото само секунда, макар че фигурката няма никакво тяло и още повече тежест, както такава нямат, ако се замисли човек, и срутващите се плочи, колкото и убедителен да изглежда издаваният от тях при падането трясък.

Принцът бягаше по каменния корниз; трябваше да успее да се промъкне под желязната решетка преди тя да се спусне, защото зад нея стоеше стомна с тясно гърло, а той почти нямаше сили: назад бяха останали два кладенеца с шипове, а и скокът от втория етаж на осеяния с каменни отломъци под също не струваше малко. Саша натисна „Right“ и веднага след него „Down“, и принцът по някакво чудо се промъкна под решетката, спуснала се вече почти наполовина. Картината на екрана се смени, но вместо стомна на мостчето отпред стоеше едър воин с тюрбан и хипнотизиращо гледаше Саша.

— Лапин! — раздаде се отзад отвратително познат глас, и дъхът на Саша спря, макар да нямаше абсолютно никакъв обективен повод за страх.

— Да, Борис Григориевич?