Читать «Момиченцето, на което нищо не може да се случи» онлайн
Кир Буличов
Кир Буличов
НАБИРАМ НОМЕР
БРОНТЯ
ТУТЕКСИТЕ
СРАМЕЖЛИВИЯТ ШУША
ЗА ЕДНО ПРИВИДЕНИЕ
ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ГОСТИ
СВОЙ ЧОВЕК В МИНАЛОТО
info
Кир Буличов
Момиченцето, на което нищо не може да се случи
Утре Алиса тръгва на училище. Много интересен ден ще бъде. Днес от сутринта видеофонират приятелите и познатите й и всички й честитят. Което си е право, Алиса вече три месеца не оставя никого на мира — разправя ли, разправя за бъдещото си училище.
Марсианецът Бус й изпрати някаква чудна кутия за моливи, която за сега никой не е успял да отвори. Нито аз, нито колегите ми от службата, между които впрочем имаше двама доктори на науките и главният механик на зоологическата градина.
Шуша каза, че ще отиде на училище заедно с Алиса, за да провери дали й се е паднала достатъчно опитна учителка.
Чудна работа, колко е шумно. Според мен, когато аз тръгвах за първи път на училище, никой не вдигаше толкова врява.
Сега суматохата малко поутихна. Алиса отиде в зоологическата градина да си вземе довиждане с Бронтя.
А аз реших, докато в къщи е тихо, да продиктувам няколко истории от живота на Алиса и нейните приятели. Ще изпратя тия записки на Алисината учителка. За нея ще е добре да знае с какъв несериозен човек ще й се наложи да си има работа. Може би тези бележки ще й помогнат при възпитанието на дъщеря ми.
Отначало Алиса си беше дете като дете. Докъм третата година. Доказателство за това е първата история, която се каня да разкажа. Но само след година, когато се срещна с Бронтя, в характера й проличаха някои по-особени черти, като например способността да прави всичко на своя глава, да се губи в най-неподходящо време и дори случайно да прави открития, с които не са могли да се справят най-големите учени на съвременността. Алиса умее да използува симпатиите на хората към нея, ала въпреки това има много верни приятели. А на нас, нейните родители, понякога ни е много трудно. Та нали не можем да си стоим все у дома: аз работя в зоологическата градина, а нашата мама строи къщи, и при това често на други планети.
Искам нредаварително да предупредя учителката на Алиса: сигурно и на нея няма да й бъде леко. И за да я убедя в това, привеждам няколко съвсем истински истории, случили се с Алиса в разни краища на Земята и Космоса през последните три години.
НАБИРАМ НОМЕР
Алиса не спи. Десет часът е, а тя не заспива. Казвам й:
— Алиса, заспивай веднага, иначе…
— Какво „иначе“, татко?
— Иначе ще се обадя на Баба Яга.
— А коя е тая Баба Яга?
— Тъкмо децата трябва да знаят коя е. Баба Яга с крак като тояга е една такава страшна, зла старица, която яде непослушните.
— Защо?
— Ами че защото е гладна и зла.
— А защо е гладна?
— Защото в къщичката й няма продуктопровод.
— А защо няма?
— Защото къщурката й е вехта-овехтяла и е нейде вдън гората.
Алиса така се увлече, че дори седна на леглото.
— Тя в резерват ли работи?
— Алиса, моментално заспивай!
— Ама нали обеща да извикаш Баба Яга. Татенце, миличък, моля ти се, извикай Баба Яга!
— Ще я извикам. Ала ти ще има много да съжаляваш.
