Читать «Смъртта на госпожа Макгинти» онлайн - страница 8

— Bien. А сега да поговорим за самата госпожа Макгинти. Опишете ми я. Не само външно, ако обичате.

Спенс се ухили:

— Не искате полицейско описание? Е, добре. Тя беше на шейсет и четири години. Вдовица. Съпругът й работел в отдела за платове в Килчестър. Починал преди около седем години от пневмония. Оттогава госпожа Макгинти ежедневно посещаваше домовете наоколо — помагаше в домакинството. Бродхини е малко селце, но напоследък тук се заселиха доста хора от града. Имаме вече един или двама пенсионери, един съдружник от промишлена фирма, един лекар. Има доста удобен автобус и влак до Килчестър, а Калънки, за който навярно знаете, че е голям летен курорт, се намира само на десетина километра оттук. Но само по себе си Бродхини е приятно, все още нецивилизовано място на около половин километър от главния път за Драймът и Килчестър.

Поаро кимна.

— Къщата на госпожа Макгинти беше една от четирите, които съставляват селцето. До нея са пощата и селският магазин, а в другите къщи живеят земеделски работници.

— И тя си е взела наемател?

— Да. Преди съпругът й да почине, са имали наематели само за лятото, но след смъртта му си е взела квартирант за постоянно. Джеймс Бентли е живеел там от няколко месеца.

— Ето че стигаме и до него.

— Последната работа на Бентли била при един посредник на недвижими имоти в Килчестър. Преди това живеел с майка си в Калънки. Тя била инвалид и той се грижел за нея. Не излизал много-много. После тя починала и пенсията й си отишла заедно с нея. Той продал малката къща и си намерил работа. Бил човек с образование, но без специална квалификация или способности. И както вече казах, не е много симпатичен. Нищо не му се удава лесно. Както и да е, взели го в „Бредър и Скатъл“ — фирма от средна ръка. Не мисля, че е изпъкнал много с работата си. Когато дошло време за съкращения, той бил първият, който трябвало да напусне. Не могъл да си намери друга работа и парите му привършили. Обикновено плащал на госпожа Макгинти всеки месец. Тя му давала закуска и вечеря и взимала по три лири седмично — доста разумна цена, като се има предвид какво е получавал за тях. Закъснял два месеца с плащането, бил е почти без пари. Така и не си намерил друга работа, а хазяйката го притискала за наема.

— Той знаел ли е, че тя е държала трийсет лири в къщата? Между другото, защо е имала трийсет лири у дома, след като е имала спестовен влог?

— Защото не вярваше на правителството. Казваше, че са й прибрали двеста лири, но нямала намерение да им дава нито пени повече. Предпочитала да държи останалите си пари там, където да й бъдат под ръка по всяко време. Така казала на няколко души. Парите били скрити под една разхлабена дъска на пода в спалнята й — доста очевидно място. Джеймс Бентли призна, че е знаел за скривалището.