Читать «Смъртта на госпожа Макгинти» онлайн - страница 14
Агата Кристи
„Истинско страдание — каза си Еркюл Поаро в пристъп на самосъжаление. — Да, истинско мъчение.“
Вратата се отвори с трясък и вятърът нахлу заедно с госпожа Самърхейс. Тя огледа стаята, извика „какво?“ на някого и отново излезе.
Госпожа Самърхейс беше червенокоса и имаше привлекателно лице, обсипано с лунички. С разсеян вид тя ту слагаше нещата по местата им, ту ги търсеше из къщата.
Еркюл Поаро скочи на крака и затвори вратата.
След миг тя се отвори и жената отново се появи. Този път носеше голям емайлиран леген и нож. Някъде отдалеч се чу мъжки глас:
— Морийн, тази котка пак повърна. Какво да направя?
Тя отговори:
— Идвам, скъпи. Почакай малко!
Пусна легена и ножа и отново изчезна.
Поаро пак стана и затвори вратата. Каза си: „Аз определено страдам.“
Някаква кола пристигна, голямото куче скочи от стола и бясно залая. Хвърли се върху малката масичка до прозореца и тя с трясък се разпадна.
—
Вратата шумно се отвори, вятърът нахлу в стаята, кучето побягна с лай. Разнесе се гласът на Морийн, по-силен и ясен:
— Джони, защо, по дяволите, си оставил отворена задната врата! Тези проклети кокошки са в килера.
— И за всичко това — каза прочувствено Поаро — плащам цели седем гвинеи на седмица!
Вратата се захлопна с трясък. Чу се силното кудкудякане на разгневени кокошки.
Вратата отново се отвори и Морийн Самърхейс влезе. С радостен вик тя се хвърли към легена:
— Божичко, къде ли не търсих този леген! Ще имахте ли нещо против, господин ъ-ъ-ъ… Имам предвид дали ще ви преча, ако изчистя боба тук? Миризмата в кухнята е просто непоносима.
— Мадам, за мен ще бъде удоволствие.
Всъщност едва ли това бе точната фраза, но за пръв път през това денонощие на Поаро се предостави възможност да проведе разговор по-дълъг от шест секунди.
Жената се отпусна тежко на един стол и започна да чисти боба с невероятна енергия и подчертана липса на сръчност.
— От сърце се надявам — каза тя, — че не се чувствате крайно неудобно. Ако желаете нещо да бъде променено, само ми кажете.
Поаро вече беше разбрал, че единственото нещо, което може да понася в Лонг Медоус, е хазяйката си.
— Много сте любезна, мадам — отвърна учтиво. — Само ако можех да ви осигуря подходяща домашна прислужница!
— Домашна прислужница — почти изпищя тя. — Никаква надежда! Ами че аз не мога да намеря жена дори за през деня! Имаше една, но я убиха. Такъв ми е късметът!
— Говорите за госпожа Макгинти, нали? — попита бързо Поаро.
— Наистина беше госпожа Макгинти. Господи, как ми липсва тази жена! Разбира се, когато я убиха, бяхме страшно потресени. Първото убийство, което се е случило, така да се каже, в семейството. И на Джони му казах, че това е лош късмет за нас. Без госпожа Макгинти направо не мога да се оправя.
— Сигурно сте били привързана към нея?
— Драги мой, на нея човек можеше
