Читать «Смъртта на госпожа Макгинти» онлайн - страница 11
Агата Кристи
— А къде е живяла преди това, през останалите четирийсет години?
— Няма нищо загадъчно около нея. Тя е дъщеря на фермер от Северен Девън. Заедно със съпруга си живели известно време близо до Илфракоум и после се преместили в Килчестър. Имали къща в края на града, но там било твърде влажно за тях, затова се преместили в Бродхини. Изглежда, мъжът й бил тих, благопристоен и порядъчен човечец — не ходел често в кръчмата. Хората много ги уважавали. Ето, това е, няма нищо за криене.
— И все пак е била убита, нали?
— И все пак е била убита.
— А племенницата не знае ли за някого, който да й има зъб за нещо?
— Тя твърди, че не познава такъв.
Поаро гневно потърка носа си.
— Разбирате, скъпи приятелю, че щеше да бъде много по-лесно, ако госпожа Макгинти не беше госпожа Макгинти, така да се каже. Ако можеше да бъде „мистериозната жена“ — жена с минало.
— Е, не е била такава — отвърна Спенс. — Била е просто госпожа Макгинти. Необразована жена, която е давала стаи под наем и е вършела домакинската работа. Такива жени колкото щеш из цяла Англия!
— Но не всички ги убиват, нали?
— Не, наистина.
— Тогава защо са искали да я убият? Очевидният отговор е неприемлив. Какво остава? Една безлична племенница. Един още по-безличен и необясним непознат. А фактите? Да се придържаме към тях. Какви са фактите? Възрастна домакиня бива убита. Срамежлив и недодялан млад мъж е арестуван и обвинен в убийство. Защо бе арестуван Джеймс Бентли?
Спенс вдигна поглед към Поаро:
— Доказателствата са срещу него. Нали ви казах…
— Да, доказателствата. Но кажете ми, Спенс, това истински доказателства ли са или са съчинени?
— Съчинени ли?
— Ами да. Ако предположим, че Джеймс Бентли е невинен, остават две възможности. Уликите са били нагласени умишлено, за да насочат подозрението към него. Или казано по друг начин, той просто е станал нещастна жертва на обстоятелствата.
Спенс се замисли:
— Да, разбирам накъде биете.
— Нищо не показва, че е било така. Но пък и нищо не говори за обратното. Парите са били взети и скрити извън къщата на място, лесно за откриване. Ако в действителност те бяха скрити в стаята му, полицията надали щеше да подмине този факт. Убийството е било извършено, докато Бентли се е разхождал сам, както често е правел. Наистина ли е имало кърваво петно на ръкава му, както той е заявил по време на съдебния процес, или това е било съчинено? Дали някой не е изцапал умишлено ръкава му?
— Мисля, че отивате твърде далеч, мосю Поаро.
— Може би, може би. Но не трябва да се спираме на едно място. Според мен в този случай трябва да отидем толкова далеч, че въображението ни да не може да вижда ясно пътеката, която изминаваме. Защото, знаете ли, скъпи мой Спенс, ако госпожа Макгинти е била една обикновена домакиня, то тогава убиецът й трябва да се откроява. Да, така е логично. В този случай интересен е не убитият, а убиецът. С повечето престъпления не е така. Обикновено именно в личността на убития се крие същността на деянието. Мълчаливите мъртъвци са тези, които ме интересуват. Тяхната омраза, тяхната любов, техните действия. И едва когато опознаеш добре убитата жертва, тогава тя започва да говори и тогава застиналите устни промълвяват едно име — името, което искаш да узнаеш.