Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 219

Докато се оглеждаше да намери друг изход, Стив видя една сенчеста пролука и реши да я изследва. Като се държеше близко до стената, където тъмнината беше почти пълна, той внимателно слезе в пролуката между купчините. Предположението му отново беше правилно. На предната врата на машинната зала имаше плъзгаща се врата. Открехна я да види какво има зад нея. Не видя никакви светлини нито чу някакъв звук.

Погледна назад към масата. Двама от машинистите играеха някаква игра с камъчета, а другите гледаха. Играта, изглежда, ги развличаше, защото викаха и се смееха. Стив плъзна вратата и излезе. Когато обаче се опита да я затвори, тя заяде по средата. По дяволите… За щастие тук беше дори по-тъмно, отколкото в машинната зала, но ако на някой машинист му доскучаеше играта и тръгнеше насам, с него беше свършено.

Намираше се в тесен коридор, водещ под палубата на носа. Видя слаба светлина напред и нещо, което приличаше на стълба. Тръгна бавно натам, като опипваше стените за врати или ниши.

Стигна до стълбата, изкачи се и надзърна. Надясно и наляво имаше чували със зърно и вързопи, които според миризмата трябваше да са навити бизонски кожи.

Слабата светлина, която падаше на стълбата, идваше през решетъчния квадрат в тавана над главата му. Източникът й беше един от фенерите на предната палуба. За миг светлината се скри — минаваше някой страж. Стив се сви, после погледна нагоре. Две подскачащи жълти светлини се движеха към него — фенерите на двама стражи. Кристо… къде да отиде? Трябваше да се върне върху купчините дърва.

С приглушена ругатня Стив се оттегли по стълбата в тъмния коридор. По средата замръзна ужасен. Плъзгащата се врата все още беше полуотворена и той видя как двама от машинистите местят цепеници от купа! Погледна нагоре към отвора и видя, че е осветен от приближаващите се фенери. Стражите бяха само на няколко метра. „Мисли, Брикман!“ Притисна се до дясната страна на коридора, напипа някаква врата и се мушна през нея. Стъпките на стражите прокънтяха почти директно над него. Той клекна и внимателно сложи тоягата на пода.

Бързо разви лентата плат, която скриваше ножа, завързан за лявата му ръка. Стражите слязоха по наклонената стълба, фенерите се полюшваха. През малките отвори в решетката той ги видя съвсем ясно. Когато жълтата светлина от фенерите освети лицето и гърдите му, той задържа дъх, но те продължиха по коридора и влязоха в машинната зала. Последва кратка размяна на безсмислени думи и избухване на смях.

Стив имаше чувството, че тази нощ разчита прекалено много на късмета си. Усмихна се, като си помисли за Мистър Сноу. Когато летописецът научеше какво беше предприел, мустаците му щяха да пламнат.