Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 210

Беше невъзможно да различи чертите на хората на борда, но нямаше съмнение кой е белобрадият с лице към самурая. Старият хитрец. Значи затова се беше пременил така. Какво ли беше намислил?

Стив беше обхванат от неочаквано желание да доплува до тях и да подслуша разговора им, но здравият разум надделя. Ако го хванеха въоръжен до зъби, това можеше да провали тези, както изглежда, частни преговори и да изложи Мистър Сноу и другите двама на смъртна опасност — да не говорим за самия него. Съдбата на двамата другари на Мистър Сноу не го интересуваше много, но на този етап на играта той не можеше да рискува да изгуби летописеца. Още много имаше да се играе. Стив изчака, докато лодката стигне до кораба, видя как Мистър Сноу стъпи на стълбата и изчезна със своя самурайски ескорт, след това отново насочи вниманието си към проблема да намери път в кораба, без да го открият.

За Мистър Сноу, който никога не беше влизал в изградена от човек постройка, по-голяма от мютска колиба, корабът бе направо страховит. Ако се съдеше по израженията им, същото се отнасяше и за неговите другари. Огромните помещения събудиха у него пълните с ужас спомени от друго време — когато предшествениците на мютите бяха хванати в пламтящи лабиринти от дърво и камък, смазани под падащи греди и нарязани на парчета от назъбени късове замръзнала вода — мютски начин за описване на стъкло, думата, за което се беше изгубила от езика.

Видяха шест наредени една до друга големи кръгли каци, четири от тях пълни с изпускаща пара вода. До каците стояха по три голи до кръста прислужнички. До краката им имаше няколко ведра със студена вода; на една лавица по стената отзад имаше сгънати бели кърпи от груба тъкан. Мистър Сноу погледна прислужничките изненадано — заради малките им голи гърди, заради лицата. Те не бяха маскирани. Той гледаше истинските лица на майсторите на желязо — теснооки, с плоски физиономии, без, доколкото можа да види, никакви косми.

Погледна озадачено Ролинг-Стоун и Мак-Трак. Те бяха също толкова изненадани и също обезпокоени от онова, което можеха да предвещават четири каци с вряла вода.

— Какво искат да направят? — прошепна Ролинг-Стоун. — Да ни сварят живи?

Мистър Сноу се обърна към самурая. Очакваше да види същото плоско теснооко лице, но беше разочарован. Самураят, който вече беше предал шлема си на един от червените, не беше открил лицето си. Той протегна ръце, та вторият червен да му свали доспехите и бельото, после посочи тримата мюти и след това изпускащите пара каци.

— Моля да направите същото.

Мистър Сноу и другарите му се поклониха.

— Хай! — каза Мистър Сноу. Дръзна да използва единствената дума на езика на майсторите на желязо, чието значение беше разбрал. Не знаеше обаче, че в родината на мъртвешките лица използването на самурайския език от чужденци е абсолютно забранено и се наказва със смърт. Ако Мистър Сноу не беше поканен от Яма-Шита, заради тази малка шега щеше моментално да остане без глава.