Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 207

Мистър Сноу безцеремонно беше отхвърлил предложението му да скрие оръжия на кораба с колела като невъзможно. Сигурно беше вярно, че тоягата му не можеше да се пренесе на борда по време на товаренето. Общите работници бяха единствените мюти, които бяха допускани до дървените пътеки, но преди да стъпят на тях бяха длъжни да се съблекат голи, да се измият в езерото, после да сложат памучна препаска, която само прикриваше гениталиите им, но иначе ги оставяше с голи задници, както ги е майка родила.

Тъй като Стив не беше един от тях той беше длъжен да остави багажа си на брега, но вечерта, когато корабите се оттеглиха, той попита товарачите какво и кого са видели. От тези разговори можа да си състави частична картина за вътрешността на кораба. Не беше толкова подробна, колкото би желал, но поне щеше да може да се ориентира, когато се качи на борда. Не с другите общи работници на сутринта, а тази вечер, докато корабите бяха на котва навътре в залива.

Успя също да открие, че мютите от племето М’Кол ще пътуват на левия флангови кораб — онзи, боядисан главно в черно и сребърно. Заловените ренегати щяха да бъдат разделени между него и другия, боядисан в черно и златно. Корабът на Яма-Шита, в червено и златно, най-украсен от трите, не пренасяше човешки товар.

Планът на Стив беше да преплува под прикритието на тъмнината до кораба в черно и сребърно и да скрие ножа и тоягата на най-сигурното място, което може да намери. Нямаше абсолютно никаква представа колко ще продължи пътуването или какво ще стане при пристигането му. За това щеше да мисли, когато му дойдеше времето.

Следобеда групи мъже с бели ленти изнесоха тежки железни вериги от двата флангови кораба и ги донесоха на червените ленти, които чакаха да оковат заловените ренегати. Китките на всеки ренегат бяха оковани във верига, която минаваше през ухо в железен колан, завързан около кръста му. Веригите позволяваха ръцете да бъдат вдигнати достатъчно високо, но само една по една. На глезена на единия крак слагаха тежки гривни, но без вериги. Бягството беше невъзможно. Всеки, който се опиташе да избяга, бързо щеше да се изтощи, а ако бе достатъчно глупав да скочи от борда, щеше да потъне като камък.

Когато Мо-Таун наметна тъмната си пелерина върху небето. Стив завърза ножа за левия си прасец, метна на рамо тоягата и тръгна, без да каже на Мистър Сноу или на някой друг какво е намислил. Излезе на три-четвърти миля на север от търговската върлина. Бързо се съблече, сгъна дрехите си, сложи ги под купчина камъни и влезе във водата. Предишното му плуване в езерото му даваше по-голяма увереност, но не беше забравил напълно страховете си от срещата с някое ужасно хлъзгаво същество.

Трите кораба, сега хвърлили котва извън залива, ясно се открояваха на фона на небето. Извитите веранди отпред, отстрани и отзад на горните палуби бяха окичени с фенери, които светеха с жълт пламък. Други по-големи фенери осветяваха предните и задните палуби, като външното осветление беше допълнено от фенери, които висяха над водата. Стив ги беше видял предишните нощи, но не беше разбрал, че тяхната цел не е само декоративна. Сега, когато приближи до кораба с бавни, тихи загребвания, видя, че те осветяват широка ивица вода около всеки кораб, което правеше практически невъзможно да стигне до кораба, без да го видят часовите.