Читать «Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент» онлайн - страница 199

— Ти си повелител. Не можеш ли да използваш магия?

Мистър Сноу се усмихна мрачно.

— Когато натиснеш спусъка на заредена пушка, знаеш какво ще се случи. Магията, от друга страна, е… непредсказуема.

— Но ти можеш да извикваш бури. Клиъруотър ми каза, че владееш силите на седмия кръг и че само Талисмана е по-силен от теб. Това те прави важна личност.

— Аз не владея сили, Брикман. Аз съм само канал за тях. Силата е Талисмана. Той ги освобождава чрез мен. Като канал аз мога, до известна степен, да ги направлявам… както речното корито направлява втурналата се в него вода. Но за да прави това, бреговете на реката трябва да са силни, иначе ще се срутят, когато нахлуе порой. Повелителят се изправя пред същия проблем. Неговият ум и тяло трябва да са в ред, за да направляват земните сили. Но всеки път, когато те минават през него, той отслабва, износва се… както се износват бреговете на реката.

— Значи… ако силата, която още не е освободена, е твърде голяма за него да я държи, той умира?

— Накратко казано, да.

— И затова ти искаш да купите пушки?

Мистър Сноу разпери ръце.

— Аз мога да направя само толкова. Племето трябва да се научи да стои на собствените си крака, вместо да ме търси да го избавям от трудности. Аз мога да съм магьосник, когато има нужда от магия, но няма да съм вечен.

— Никой от нас няма да е вечен — отговори Стив. — Кадилак и Клиъруотър… няма ли да могат да те заменят?

— Такъв беше планът, да.

— Какво искаш да кажеш „беше планът“? Те не са ли на кораба на Яма-Шита?

— Надявам се да са там. Но досега не можах да разбера. Видя как стават нещата. Динките извършват всички сделки по строго определен начин. На никого от нас не се разрешава да се обърнем директно към Яма-Шита…

— Може би той не говори нашия език — предположи Стив.

— Може би… Във всеки случай каквато и да е причината, когато искаш да говориш със самурай номер едно, той отговаря на някакъв непонятен език и чрез самурай номер две превежда. Питах два пъти, но… нищо.

— Все пак трябва да е казал нещо.

— Да. Каза: „Още не е време да говорим за тези неща“.

— Какво беше първоначалното споразумение?

— За тяхното завръщане? Нямаше споразумение. Когато корабите с колела дойдоха миналата година, Яма-Шита ни съобщи за своя интерес към стрелолисти и облачни воини и обеща всяко племе, което може да му достави такива, да получи ново мощно дълго желязо. Разбира се, по онова време само малцина от нас, които бяха пътували на юг, бяха виждали стрелолисти. Тъй като бяхме чули, че към нас идват железни змии, и като знаехме какво бяха направили на южните мюти, сделката ни се стори добра. Идеята беше да предадем стрелолист и пилот при следващата сделка.

— Искаш да кажеш тук, сега…

— Да. Това означаваше Кадилак да остане на изток до това време следващата година… или може би дори по-следващата. Но не можехме да си позволим да чакаме толкова дълго.

— Защо?

— Защото аз ще умра преди Пожълтяването. — Той видя, че Стив се смая. — Не се шегувам. Бях с Кадилак, когато той прочете в камъка… точно кога ще се случи.