Читать «Един изстрел» онлайн - страница 226

В стаята отново настана тишина.

После Зека се размърда на дивана.

— Емерсън, направи нещо, за бога!

— Нищо не може да направи — каза Ричър. — Аз не съм глупак, както знаеш. Мисля в перспектива. Предполагам, че Емерсън има 9-милиметров „Глок“ в кобура под мишницата си, но аз стоя зад гърба му с .38-калибров „Смит“ и с нож, Кеш е насреща му със снайперска карабина, скрита зад дивана, пък и какво ли толкова би могъл да направи? Да ни избие всичките и да го представи като някаква страховита престрелка, но как ще се оправя после с Ен Би Си?

Емерсън го изгледа неразбиращо.

— С Ен Би Си ли? — попита Кеш.

— Преди малко видях Яни да си играе с копчетата на телефона. Допускам, че всяка дума от тази стая се предава в студиото.

Ани вдигна телефона си нагоре.

— По открит канал — обясни тя. — Звукът се записва дигитално на три отделни твърди диска плюс на две аналогови касети. Още отпреди да се качим на хамъра.

Кеш я изгледа смаян.

— Сега разбирам защо ми зададе този тъп въпрос за нощния прицел. И защо говореше на себе си като спортен коментатор.

— Тя си е журналистка — каза Ричър. — Това тук ще й донесе „Еми“.

Всички мълчаха напрегнато.

— Детектив Бианка — каза високо Ричър. — Повишена сте в началник на Криминалния отдел. Как се чувствате?

Яни направи гримаса. Ричър пристъпи напред, наведе се над Емерсън и бръкна под сакото му. Като се изправи, в ръката си държеше деветмилиметров „Глок“. Подаде го на Бианка.

— Хайде, извършете ареста — каза той.

В този момент по лицето на Зека се разля усмивка. Вратата се разтвори и в стаята се появи Ченко.

Беше целият покрит в кал, дясната му ръка беше счупена или изкълчена в рамото, или може би ключицата беше изместена, или и трите заедно. Китката му беше мушната между копчетата на ризата вместо в превръзка. Но на лявата ръка й нямаше нищо. Беше съвсем здрава. Защото първото нещо, което Ричър видя, когато се извърна към него, беше нетрепващата отрязана цев на гладкоцевна пушка. Неподвижна, нетрепваща, насочена право в корема му. Откъде ли я е взел? — помисли си той. Може би от колата си? Колите откъм изток ли бяха паркирани? Не че имаше някакво значение.

Ченко погледна Бианка.

— Махни го тоя пищов — изкомандва той.

Бианка се наведе и постави глока на Емерсън на пода. Не се чу никакъв звук заради дебелия мокет.

— Благодаря — каза Ченко.

Всички мълчаха.

— Струва ми се, че по едно време като че ли бях позагубил съзнание — каза Ченко. — Но уверявам ви, сега съм много по-добре.

— Ние винаги оцеляваме — чу се гласът на Зека от другия край на стаята. — Такава ни е природата.