Читать «Един изстрел» онлайн
Лий Чайлд
Annotation
Снайперист, скрит в многоетажен паркинг, стреля по тълпата на площад в малко градче в Индиана. Шест изстрела. Пет жертви. Убиецът, сякаш нарочно, оставя ясни следи и полицията бързо го залавя. Нарича се Джеймс Бар. Единственото, което той казва след арестуването си, е: „Доведете ми Джак Ричър.“
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!
Лий Чайлд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
info
notes
1
Лий Чайлд
Един изстрел
На Маги Грифин, моята първа и най-добра приятелка в Америка
1
Петък. Пет следобед. Часът, в който е може би най-трудно да се придвижваш незабелязан из града. Или може би най-лесно. Защото в пет часа следобед, и то в петък, никой никого не забелязва. Всеки гледа право пред себе си.
Мъжът с пушката отиваше на север. Нито бавно, нито бързо. Без да привлича внимание. Без да се отличава с нещо от околните. Караше белезникав ван, явно видял и подобри дни. Беше сам зад волана. Облечен беше със светъл шлифер и шапка с мека провиснала периферия, каквито си слагат възрастните играчи на голф, когато ги напече слънце или пък завали дъжд. Светла, с опасваща я лентичка в два цвята червено, нахлупена ниско над челото му. Шлиферът му беше закопчан догоре. Мъжът беше с черни очила въпреки тъмните прозорци на вана и смръщеното небе. И с ръкавици, макар че времето беше доста топло, а до зимата оставаха цели три месеца.
В подножието на хълма, където Първа улица започваше да се изкачва стръмно нагоре, колите едва пълзяха. После спряха съвсем, тъй като заради някакви строителни работи напред двете платна се сливаха в едно. В целия град се строеше. От година и нещо насам беше истински кошмар да се кара из него. Дупки по улиците, самосвали с баластра, бетоновози, машини за полагане на асфалт. Мъжът с пушката вдигна ръка от волана. Дръпна назад ръкава на шлифера. Погледна часовника си.
Вдигна крак от спирачката и ванът запълзя напред. После отново спря, защото уличното платно рязко се стесни, а тротоарите станаха по-широки — знак, че бе навлязъл в търговския район на града — Отляво и отдясно се заредиха големи универсални магазини, издигащи се стъпаловидно един зад друг заради хълма. По широките тротоари имаше достатъчно място за тълпите пазаруващи. Дълга редица чугунени улични стълбове и пилони за знамена отделяха хората от колите. На пешеходците в тази част на града им беше широко, докато колите едва се движеха. Той погледна отново часовника си.
Стотина метра по-нататък кварталът вече не изглеждаше толкова заможен. Затова пък и движението сякаш се облекчи. Първа улица отново стана по-широка, а фасадите от двете страни — по-запуснати. Заредиха се барове и магазинчета със стоки по един долар. После от лявата страна се изправи многоетажен обществен гараж. И поредният строеж — този път разширяваха гаража. По-нататък ниска бетонна стена преграждаше улицата. Отвъд стената започваше ветровита пешеходна зона с фонтан по средата. От лявата страна на фонтана беше старата градска библиотека, а отдясно нова административна сграда с офиси и учреждения. Зад нея — кула от черно стъкло. Първа улица правеше рязък завой надясно пред каменната стена и продължаваше право на запад, покрай мърляви входове на сгради и товарни рампи, докато накрая се гмурваше под надлеза на щатската магистрала.
