Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 23

— „Не мога да не се влюбя“ — отвърна Кони.

Изправената стойка помогна на Хари да се ориентира по-добре откъде идват гласовете. Кони и смахнатият бяха някъде пред него, но не можеше да прецени дали са близо един до друг. Останалите проходи между кашоните не се виждаха.

— „Не бъди жестока“ — примоли се психопатът.

— „Обичай ме“ — настоя Кони.

— „Имам нужда от твоята любов тази вечер“.

Двамата бяха в западния ъгъл на тавана, по-скоро в южния и наистина бяха близо един до друг.

— „Вкопчена в тебе“ — не отстъпваше Кони.

— „Не бъди жестока“!

Хари усещаше, че напрежението в диалога се засилва. Долавяше го от тона на нападателя, от скоростта на отговорите и от повторенията.

— „Имам нужда от твоята любов тази вечер“.

— „Не бъди жестока“!

Хари забрави, че най-важното правило е предпазливостта. Забърза в посока към гласовете. Там бяха струпани повече манекени, на цели групи, сблъскани между кутиите. Бледи рамене, изящни ръце, протегнати или вдигнати длани, сякаш за поздрав. Незрящи в мрака нарисувани очи, боядисани устни, полуотворени във вечна усмивка, в неизречен поздрав, в безстрастна еротична въздишка.

И паяците тук бяха повече, ако се съдеше по паяжините, които се оплитаха в косата му и се прилепваха по дрехите му. Хари ги бършеше от лицето си, без да спира. Те попадаха по езика и устните му. Доповръща му се, устата му се напълни със слюнка. Задави се и изплю паяжините.

— „Сега или никога“ — обещаваше Кони някъде наблизо.

Познатите три думи в отговор прозвучаха по-скоро като молба, отколкото като предупреждение:

— „Не бъди жестока“.

Хари имаше чувството, че оня тип изобщо не се поддава, а само се готви за нов взрив.

Направи още няколко крачки и спря. Завъртя глава и се заслуша напрегнато. Страхуваше се да не пропусне някой звук заради оглушителното туптене на сърцето в ушите му.

— „Твоя съм“, „Кукла на конци“, „Отпусни се“ — каза Кони, като сниши гласа си до сценичен шепот, за да създаде фалшиво чувство за интимност у плячката си.

Хари уважаваше уменията и инстинктите на Кони, но все пак се уплаши, че желанието й да подмами психопата не й позволяваше да забележи как всъщност той се мъчи да я подмами.

— „Игра на сериозно“, „Едно разбито сърце за продан“ — каза Кони.

Гласът й долиташе някъде съвсем наблизо, отдясно на Хари — може би през една пътека успоредно с него.

— „Това не е ли любов, мила“, „Плач в параклиса“ — шепотът на Кони вече беше по-скоро яростен, отколкото прелъстителен, сякаш и тя разбираше, че диалогът се обърка.

Хари се напрегна в очакване на отговора, промъкна се напред, после се извърна да погледне назад, защото си представи, че усмихнатият кръглолик убиец се прокрадва зад него.

Таванът сякаш бе не просто притихнал, а източник на цялата тишина в света както слънцето е източник на светлината. Невидимите паяци се движеха ловко през тъмните ъгли на помещението. Милионите прашинки се движеха безшумно като планетите и астероидите в безвъздушното пространство. От двете страни на Хари стояха манекени и гледаха, без да виждат, слушаха, без да чуват, позираха, без да разбират.