Читать «Драконови сълзи» онлайн - страница 11

Дийн Кунц

Разбира се, на инстинкта на ченге не можеше винаги да се разчита. Можеше полицаят да е възрастен или да не е във форма. Човекът можеше да е само разсеян преподавател, какъвто изглеждаше, и тогава в джобовете му можеше да няма нищо зловещо, само лула, торбичка тютюн, линийка, калкулатор, бележки за лекциите и всякакви други предмети, пъхнати в джоба почти несъзнателно.

Хари млъкна на средата на изречението и бавно остави пилешкия сандвич. Взираше се напрегнато в човека с безформеното сако.

Кони пусна в чинията пържените картофи, които държеше и избърса мазните си пръсти в салфетката. През това време се мъчеше да не изпуска от око новодошлия клиент, без открито да се зазяпва в него.

Сервитьорката, дребничка блондинка на двайсетина години, се върна към вратата, след като настани двойката до прозореца. Човекът във велуреното сако се усмихна. Тя го заговори, той отвърна. Блондинката се засмя учтиво, сякаш мъжът бе казал нещо забавно.

Той добави нещо, тя пак се засмя. Кони леко се отпусна и посегна към пържените картофи.

Новодошлият сграбчи сервитьорката за колана, дръпна я към себе си и я хвана за блузата. Нападението бе толкова внезапно и неочаквано, а движенията котешки, че той успя да я повдигне от пода, преди да е успяла да изкрещи. Мъжът я метна встрани като че ли беше безтегловна.

— О, по дяволите.

Кони скочи иззад масата, бръкна под сакото и извади револвера си от кобура на гърба.

Хари също се изправи с револвер в ръка.

— Полиция!

Предупреждението му се заглуши от трясъка, с който младата руса сервитьорка се блъсна в една маса и я прекатури. Клиентите наскачаха от местата си. Задрънчаха чаши. Всички вдигнаха поглед от чиниите си, стреснати от шума.

Безразсъдността и жестокостта на непознатия можеха да са само признак, че е наркоман, но не беше изключено да е психопат.

Кони предпочете да не разчита на вероятностите, зае позиция за стрелба и вдигна оръжието:

— Полиция!

Човекът или вече беше чул първото предупреждение на Хари, или ги бе видял с периферното зрение, защото хукна между масите към дъното на ресторанта.

Той също беше въоръжен. Сигурно имаше деветмилиметров браунинг, ако можеше да се съди от звука и беглия поглед. Човекът стреляше напосоки и изстрелите отекваха оглушително в затвореното пространство на ресторанта.

Една от цветните теракотени саксии до Кони се пръсна на парчета. Върху нея се посипаха парченцата. Цветето се прекатури и я притисна с дългите си, тесни листа. Кони се сниши още повече и се скри зад една маса наблизо.