Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 205

Изплаши се още повече, когато Трент изръмжа през зъби:

— Не искам да чувам никакви извинения, разбрано? Сега върви и доведи господаря си или сам ще го намеря. Надявам се, ще го откриеш преди мен.

— Да, о, да! Да, господине! Херцог… разбира се, веднага отивам! Моля, изчакайте тук! Вече отивам! — Той забърза по дългия коридор, хвърляйки бегъл поглед през рамо. — Виждате ли, господине? Вече отивам! — В този момент дочу зад себе си същия глас, гласът, от който незнайно защо се боеше и който сега го накара да замръзне на място.

— Преди да събудиш граф Седжуик, искам да зная къде е госпожица Морган. Моята годеница и сестра на този господин. Искам да ми отговориш веднага, разбра ли? Иначе ще трябва да прибягна до едно средство, което е чудесно за развързване на езици. Е?

Стоманеносивите очи привличаха Ахмед като магнит, и той се повлече обратно. След това, тъй като не знаеше какво и колко може да каже, той започна да заеква. Не бе подготвен за нещо подобно! Нито че ще дойдат мъже като тези двамата и ще питат за жената, която последните няколко дена бе живяла в къщата.

— Съжалявам, господа, но наистина не зная! Аз съм само един най-обикновен прислужник и не зная нищо повече от онова, което ми се казва. Мисля, че тук имаше една млада дама, но съм я виждал само няколко пъти и то отдалече. Тази вечер един от прислужниците ми каза, че бил пристигнал някакъв английски господин и че той и младата дама възнамерявали да се оженят още тази нощ. Това е всичко, което зная, кълна се, освен че — струва ми се — я видях да заминава с каретата на господина, който я съпровождаше, а след това се завърна сам и каза, че възнамерявал да се оттегли в покоите си. Казаха ми да не пускам никого в къщата.

— Е — със заплашителен глас отвърна Трент, — ти не си ни пуснал, не е ли така? Ние сами влязохме, моят приятел и аз! А сега… сега — повтори той — по-добре върви при господаря си и му предай да излезе. И то веднага.

Франко, който беше бесен от гняв, се удивляваше на спокойствието на приятеля си.

— Не вярвам на нито една дума от историята на този човек! — Гласът му ясно издаваше растящия му гняв. — Лора не би… мили боже, мисля, че я познавам достатъчно добре, за да зная, че не би направила нещо подобно, при всичките авантюри, на които е способна! А и чувствам… не, проклятие, сигурен съм, че те крият нещо… че има нещо гнило в цялата тази история с Лора. Наистина, предпочитам да…

Трент го погледна с ледените си очи и строго изражение, което Франко така добре познаваше.

— Най-добре за теб ще бъде да се научиш в моменти като тези да криеш гнева си… поне докато не му дойде времето да го излееш върху някого! Независимо дали ни харесва или не, най-добре ще е да изчакаме появяването на Седжуик и да чуем какво ще ни каже той. А след това… — очите му блестяха като кинжали.

— Проклятие, Трент! Лора ми е сестра и аз имам право да науча какво е станало с нея!

— Но ако изгубиш самообладание — изръмжа насреща му Трент, който Франко едва позна, — може би никога няма да разберем това! Не схващаш ли? Лора може да ти е сестра, но тя е и моя годеница! Жената, която обичам! Опитай се да схванеш и това! — След това отвърна поглед и двамата мъже чуха някъде да се отваря и затваря врата, а след това нечии стъпки да приближават по дългия коридор.