Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 159

От всички присъстващи единствено Трент не показа никакви признаци на вълнение. С едно повдигане на веждите си той й даде да разбере, че е прозрял намеренията й, и Лора го наруга наум.

Вечерта й се стори безкрайно дълга с безчислените блюда, от които тя успя да хапне съвсем малко. За пръв път едва дочака лейди Маргарет да даде знак на дамите да се оттеглят в салона и да оставят господата с по една пура и чаша червено вино да обсъждат обичайните за подобни случаи теми. Щеше й се Трент да не я зяпа толкова явно от мястото си на края на масата, вперил сребристо сивите си очи в гърдите й. Лора не можа да устои на изкушението и в един момент, когато всички бяха заети с чиниите си, му се изплези, подобно някой гамен. На Ройс не му хрумна нищо по-добро от това да избухне в смях, който веднага прикри с престорен пристъп на кашлица.

За нейно най-голямо раздразнение до края на вечерята той не престана да я изучава от главата до петите, но уловила един отровен поглед на госпожа Уестбридж, Лора реши да отвърне на неприкрития му интерес с мила усмивка.

„Дяволите я взели“ — мислеше Трент, забелязвайки, че въпреки предизвикателната си рокля тя успяваше да запази достойнство — нещо, което никога не би се удало на госпожа Уестбридж. Нейната рокля бе закопчана почти до основата на шията й, но той знаеше, че много лесно може да бъде разкопчана, откривайки порцеланово бялото й тяло от раменете чак до бедрата, докато не се свлечеше в краката й. Но не, той предпочиташе направо да я разкъса, за да не губи време в събличане!

Точно когато по знак на лейди Маргарет дамите понечиха да станат и да се оттеглят, Франко се приближи плътно зад сестра си и я стисна за китката.

— Лора, ти си ми длъжница, особено след тазвечерното представление, което устрои! — След това прошепна настойчиво: — Чуй ме… до полунощ всички ще са в леглата си и, да се надяваме, че вече ще спят. Хелена е съгласна да поплува с мен, след като се разходим из лунната градина, но само ако и ти дойдеш… така че ела. Разбрано? — След това я пусна и се отдалечи, преди тя да успее да отвърне.

„Навярно всички мислят, че ме упреква за тоалета ми“ — ядосано мислеше Лора. Защо трябваше да му угажда? Но след това улови умолителния поглед на Хелена и примирено сви рамене.

Точно в този момент Сабина се присламчи към Лора и с горчив глас я помоли да поговорят.

Докато останалите дами се настаняваха удобно по малките канапета и позлатени столове, тя дръпна Лора в един ъгъл, недалеч от вратата, която извеждаше към обрамчената с парапет тераса.

— Простете, моля ви, но вие сте единствената приятелка, на която бих могла да се доверя — обясни тя. — Няма никой друг, с когото бих могла да поговоря и който е в състояние да ме разбере. Зная, че не сте като останалите жени, които или ревнуват, или осъждат постъпките ми… и затова мисля, че мога безрезервно да ви се доверя! Само ако знаехте как копнея за приятелка… за истинска приятелка! И, моля ви, трябва да ми обещаете, твърдо да ми обещаете, че няма да кажете нито дума на Реджи, защото той ще ме убие… сигурна съм, при неговия избухлив темперамент!