Читать «Аферата» онлайн - страница 197

— Сър? — повтори Райли.

— Какво става тук? — попита баща му.

— Промяна в плановете — отвърнах аз.

Дъхът им миришеше на бира, а дрехите им бяха пропити от цигарен дим.

— Трябва да хвана един самолет — каза сенаторът.

— В полунощ — добавих аз. — Дотогава никой няма да ви потърси.

— Какво означава това, по дяволите? Знаете ли кой съм аз?

— Да — отвърнах. — Знам.

— Какво искате?

— Безпрекословно подчинение.

Измъкнах беретата. За втори път тази вечер. Бързо и плавно, като магьосник. В един момент ръката ми е празна, а в следващата изведнъж натежава от хладната стомана. Свалих предпазителя. В тишината на купето се разнесе тихо, но зловещо изщракване.

— Допускате фатална грешка, млади човече — рече сенаторът. — От този момент нататък е свършено с военната ви кариера. Само от вас зависи дали нещата ще станат още по-сериозни.

— Пазете тишина — любезно отвърнах аз, после се наведох и сграбчих яката на Рийд Райли — по същия начин, по който бях сграбчил яката на онзи сержант от Бенинг. Но този път тикнах дулото на беретата директно в малката вдлъбнатина зад дясното му ухо. Меки тъкани, без кости. С много подходящи размери.

— Потегляй — рекох. — Много бавно. Излез на прелеза и завий наляво по железопътната линия.

— Какво? — сепнато попита Райли.

— Чу ме.

— Но влакът ще дойде!

— В полунощ — напомних му аз. — Действай, боец!

Задачата беше трудна. Той инстинктивно се стремеше да се сгъне над кормилото, за да вижда по-добре. Но аз го държах здраво. Гърбът му не можеше да се отлепи от облегалката. И въпреки това се справи добре. Потегли плавно, завъртя волана и изкара колата диагонално на прелеза. После изправи и предното дясно колело хлътна в процепа на настилката. Подаде малко газ. Асфалтът изчезна под нас, но десните колела останаха на релсата. Левите меко стъпиха на траверсите. Добра работа. Свърши я не по-зле от Деверо.

— Това си го правил и преди — подхвърлих аз.

Той не отговори.

Продължихме напред със скоростта на пешеходец. Силно наклонени на една страна. Дясната част се придвижваше гладко, а лявата меко се повдигаше и отпускаше. Като лодка по вълните. Плъзнахме се покрай старата водна кула и изминахме още десетина метра.

— Стоп — наредих аз.

— Тук ли?

— Мястото е добро.

Той докосна спирачката. Колата спря на линията. Все така наклонена. Аз продължавах да стискам яката му. Пистолетът си беше на мястото. През предното стъкло се виждаха релсите, чезнещи в далечината на север. Две сребристи линии, мътно проблясващи под лунната светлина.

— Капитане, използвай лявата си ръка и свали всички прозорци.

— Защо?

— Защото и двамата вече воните. А нещата ще станат и по-лоши, повярвай ми.

Пръстите на Райли слепешком опипаха страничната конзола. Първо се спусна стъклото на баща му, после моето, а след това и отсрещното.

Свежият нощен въздух нахлу в купето.

— Сенаторе, пресегнете се наляво и изключете фаровете — заповядах аз.

Трябваха му секунда-две, но все пак се справи.