Читать «Аферата» онлайн - страница 19

— Кой би направил подобно нещо? — попита той. — Кой ще зареже колата си на пътя на влака? И защо?

— Може би хлапета — казах. — Ей така, за забавление.

— Досега не се е случвало подобно нещо, въпреки че не ни липсват буйни хлапета.

— Имаше ли хора в колата?

— Не, слава богу. Просто някой я е зарязал на релсите.

— Крадена?

— Още не знаем. Размазана е тотално. Май е била синя на цвят. Запалила се е от удара. Заедно с нея са изгорели и няколко дървета.

— Подаден сигнал за изчезнала кола?

— Все още няма.

— С какво друго се занимавате?

Пелегрино замълча, а аз се запитах дали не съм прекалил. След кратък разбор обаче стигнах до извода, че въпросът ми е съвсем резонен. Просто поддържах разговора. Събеседникът ти се оплаква от много работа, но споменава само за някаква смачкана кола. Логично е да го попиташ и за останалото, нали? Особено когато е бил любезен да те вземе на пустия път.

Оказа се обаче, че колебанието на Пелегрино се дължи на старомодната южняшка любезност.

— Не искам да останеш с лошо впечатление, още повече че за пръв път идваш насам. Но имаме един случай на убийство.

— Убийство?

— Да, преди два дни открихме труп на жена.

— Как е била убита?

И ето че информацията на Гарбър отново се разминаваше с действителността. Джанис Мей Чапман не била обезобразена. Просто й прерязали гърлото. Нанасянето на фатална рана няма нищо общо с обезобразяването. Абсолютно нищо.

— От ухо до ухо, с един замах — поясни Пелегрино. — Грозна гледка.

— Видял си я, така ли? — попитах.

— При това съвсем отблизо — кимна той. — Виждаха се прешлените на шията й. Кръвта й беше изтекла. Хубавичка, облечена като за среща, наконтена. Просната по гръб в локва кръв. Гадна работа…

От уважение към особения тон в гласа му не казах нищо.

— Освен това е била изнасилена — добави Пелегрино. — Докторът установи това, след като свали дрехите й и я сложи на масата. Освен ако не е била толкова заслепена от страст, че да не обърне внимание на чакъла, който беше протрил задните й части. Но според мен не е била.

— Познаваш ли я?

— Виждали сме я наоколо.

— Кой го е извършил?

— Не знаем. Най-вероятно някой от базата.

— Защо мислите така?

— Защото излизаше с тях.

— Кой работи по случая, след като инспекторът ви е болен?

— Шефа.

— Той има опит в убийствата, така ли?

— Тя — поправи ме Пелегрино. — Шефът е жена.

— Жена?

— Изборна позиция. Тя спечели гласовете на хората. — Каза го примирено, като човек, който е изгубил важна битка. Какво да се прави.

— Ти участва ли в изборите?

— Всички участвахме — поясни той. — Без инспектора, защото здравословното му състояние не беше добро.