Читать «Аферата» онлайн - страница 184

— Силно се надявам.

— Каза, че ще подаде рапорт до Гарбър.

— Никога не ни е излишна хартия за тоалетната.

— Плюс копия докъдето се сетиш. Ще станеш известен.

Закова поглед в лицето ми, може би малко по-дълго от необходимото. Стори ми се, че виждам съжаление в него. После се обърна и тръгна към колата си.

Разтворих малкия черен бележник и потънах в четене.

80

Почеркът на Мънро се оказа стегнат, равен и красив. Запълваше петдесетина малки страници. Системата му беше да записва по два-три разговора наведнъж, да прави обобщение, а след това да преминава към следващите. По тази начин съхраняваше не само суровия материал, но и изводите от него. Така изводите бяха лесни за справка, а суровият материал — за тяхното препотвърждаване. Кръгова система. Сигурна, прилежна, съвестна. Мънро беше добро ченге. Снимката на Рийд Райли си беше там, здраво напъхана в обложката между последния бял лист и корицата. Вероятно я беше използвал за разделител.

Фокусът на всичките петдесет страници беше Джанис Чапман. Оформен преди информацията, че е излизала с Райли. Но не и благодарение на словоохотливостта на самия Райли. Той не беше казал нито дума както за нея, така и за каквото и да било друго. Поведението му по време на разпита беше като на опитен адвокат. Отговорите му се ограничаваха до зададените въпроси: име, чин, служебен номер. Нищо особено за следовател с качествата на Мънро, който си беше направил труда да разпита абсолютно всички военнослужещи от отряд „Браво“, измъквайки непознати факти с помощта на изненадващи и често объркващи въпроси, възползвайки се от случайни подмятания. В резултат се беше получил един стегнат и сравнително достоверен преразказ на събитията.

Подчинените на Райли говореха за него по начин, който ми беше познат до болка. Беше прекалено млад, за да се превърне в легенда, и все още недоказал се, за да бъде звезда. Въпреки това притежаваше някаква харизма на знаменитост, дължаща се колкото на баща му, толкова и на собствената му личност. Но не го харесваха. Записаните разговори звучаха лоялно, ала тази лоялност беше по-скоро институционална, отколкото персонална. Обилно напоена с традиционната омраза на пехотинците към Военната полиция. Никой не казваше нищо лошо за него, но не казваше и добро. От това, което прозираше между редовете, започна да ми става ясно, че Райли е позьор и фукльо, небрежен към задачите, с подчертано грубо поведение. Нищо кой знае какво в сравнително спокойната обстановка на Косово, но ако беше с едно поколение по-стар и служеше във Виетнам, кариерата му като нищо можеше да приключи със случаен куршум в гърба или дефектна граната, окачена на колана му. Бях абсолютно сигурен в това. Подобна участ беше застигала и много по-читави хора от Рийд Райли.

Беше безспорно установено, че преди Чапман е бил гадже с Шона Линдзи. Мнозина ги бяха виждали заедно. Също като с Розмари Макклачи преди нея. Бяха ги виждали в различни барове, в ресторанта, в купето на синьото шеви, модел 57-а. В бележките на Мънро се усещаше едва доловимо присъствие на тестостерон. Типично за всеки нормален млад мъж, който проследява успехите на друг млад мъж, особено на нежния фронт, по който се придвижва като булдозер. Просто ей така. Здрасти, чук-чук, мерси, мадам.