Читать «Аферата» онлайн - страница 160

— Това ли ще бъде официалната линия? — повторих аз.

— Това се е случило.

— А какво ще се случи оттук нататък?

— О, не мога да кажа. Оттук нататък всичко е в ръцете на щатските власти на Мисисипи. Нямаме наше куче в боя, следователно няма начин да предвидим какво ще се случи. Най-вероятно нищо. Прогнозата ми е, че тя няма да се самоарестува и няма да даде повод и на щатската полиция да го направи.

— Значи се оттегляме, така ли?

— И трите жертви са цивилни, които нямат нищо общо с нас.

— Това означава ли, че мисията е прекратена?

— Да, от тази сутрин.

— Свалена ли е карантината на Келам?

— Да. Също от тази сутрин.

— Между другото тя отрича да е била гадже на Райли — рекох.

— Че как няма да отрече?

— Какво знаем за генерал Дайър?

— Почина преди две години след дълга и достойна за пример кариера. Никога не е правил погрешна стъпка. Железен човек.

— Окей — кимнах. — Но аз ще направя някои стъпки.

— В каква посока?

— В посока приключване на участието си.

— Твоето участие вече е приключило. От тази сутрин.

— Трябва да си прибера някои лични вещи.

— Оставил си нещата си там?

— Мислех, че веднага ще се върна обратно.

— Какви неща си оставил?

— Четката си за зъби.

— Това е дреболия.

— Само ако Министерството на отбраната ми възстанови разходите.

— За една четка за зъби? Забрави!

— В такъв случай имам право да си я прибера. Не могат да ми откажат и двете.

— Виж какво, Ричър! — кипна той. — Няма да си мръдна пръста за теб, ако продължаваш да дрънкаш подобни глупости и да привличаш вниманието! В момента далеч по-отговорни хора от теб не смеят да шукнат, защото сме на милиметър от шумен скандал! Представяш ли си какво ще стане, ако пресата научи, че синът на уважаван сенатор е бил гадже с тройна убийца?! По очевидни причини и двамата ще мълчат, а това е единственият ни шанс да се измъкнем. Но все още нищо не е сигурно. В момента всичко е на кантар.

Замълчах.

— Човек с твоите инстинкти не може да не усеща, че е тя, Ричър — продължи малко по-спокойно Гарбър. — Само се преструва, че прави разследване. Докъде е стигнала между другото? Играе си с теб. Отначало прави опит да те прогони, но след като се проваля в това, обръща палачинката и прави всичко възможно да те задържи. За да следи докъде ще стигнеш. В противен случай дори не би разговаряла с теб.

Не казах нищо.

— А и автобусът за Мемфис отдавна е заминал — добави той. — Волю-неволю, ще трябва да изчакаш до утре. Надявам се, че дотогава ще ти дойде умът в главата.

— Нили още ли е тук? — попитах.

— Да — кимна той. — Току-що се уговорихме да изпием по едно питие.