Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 13

— Да, но си много повече такъв, отколкото съм аз. И може би затова съществува тази разлика.

Той се изправи.

— Ще отида да ти донеса брадвата — каза той. — Има и нещо друго, което искам да ти покажа.

Той потупа торбата, която Гиб бе поставил на тезгяха.

— Ще ти дам кредит за нея, въпреки че ти е останал още, включително като сметнеш и брадвата.

— Винаги съм искал да те попитам нещо, но досега не се осмелявах — каза Гиб. — Хората от Блатото, Хората от Хълма, дори много от хората, които знаят да пишат, ти носят различни стоки, а в замяна ти им даваш кредити. Това ме кара да си мисля, че би трябвало да можеш да пишеш.

— Не — отговори му джуджето. — Не мога. Но някои джуджета знаят как. Вероятно и някои таласъми. Особено тези от тях, които по цял ден висят в университета. Но ние джуджетата, бидейки търговци, сме си изработили система за означаване на числата. Тя е много справедлива.

— Да — отвърна му Гиб. — Много справедлива и изключително точна.

Снивли отиде в дъното на стаята и започна да тършува из лавиците. След това се върна обратно с брадвата, прикачена на дръжка, направена от хикория.

— Мисля — каза той, — че е добре балансирана. Но ако не е, донеси ни я обратно и ще го оправим.

Гиб възторжено я вдигна.

— Чувствам я прекрасно — каза той. — Точно така, както би трябвало. Ако имам нужда от някакви малки поправки, ще се справя и сам.

Той взе острието в ръце и прекара пръсти по блестящия метал.

— Прекрасно! — каза той. — Великолепно! Ако се грижа добре за нея, ще ми върши работа през целия ми живот.

Снивли беше очарован.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Майсторски свършена работа — отговори му Гиб. — Бива си я.

— Ще видиш — каза джуджето, — че ще ти върши чудесна работа. Острието й няма да се промени. Само внимавай с камъните, защото никоя брадва не може да устои на камък.

— Ще внимавам — каза Гиб. — Знам, че брадвата е много нежно сечиво и никога не бих се отнесъл зле към нея.

— А сега, искам да ти покажа нещо друго — каза джуджето.

Той седна и постави нещо, внимателно увито в агнешка кожа, на коленете си. Отви го почти със страхопочитание.

Когато агнешката кожа се махна, предметът, който тя покриваше, заблестя, осветен от светлината. Гиб се наведе към него. Вторачи се в него като омагьосан.

— Меч! — възкликна той.

— Човешки меч — уточни Снивли. — Твърде голям, твърде дълъг, твърде тежък за такива като теб и мен. Боен меч. Без безвкусни украшения по него, без лъжливо блещукане. Сечиво — такова, каквото е твоята брадва. Със скромно острие. Мечовете, които сме изработили, откакто аз съм тук, се броят на пръстите на едната ти ръка. А този е най-добрият измежду тях.

Гиб се протегна и докосна острието.

— Има си собствена самоличност — каза той. — Той е от вида оръжия, на които се дават имена. Старите поверия говорят, че някога хората кръщавали мечовете си с имена, така както давали и на конете си.

— Намерихме залежи на по-богата руда, съвсем малко количество — обясни Снивли. — Много внимателно я добихме и я скътахме настрана. Много рядко се случва да попаднеш на такава руда. Използваме я само в специални случаи — както с този меч или с твоята брадва.